Среднощен "шоколад"

Нека започнем с наклонен шрифт, за да придам на това, което ще напиша малко финес, тъй като в главата ми прелива.

Мисля за много свързани и несвързани неща, но важното е, че всички са обединени и сплотени под едно много розово и женско крило.
Или с други думи - току-що изгледах "Sex and the City - The Movie" и като едно средностатистическо момиче със средностатистическо мислене, вярване и убеждения, няма как да не излея цялата си момичешка положителност за приятелите, модата, живота и любовта.
Но нека започнем с филма, защото колкото и пробуждащ всичко розово, сладко и пухкаво в мен да е, все пак е филм, а към всеки филм аз имам критика. Типично :)

Та, значи.
Ужасното качество нахлу доста и повлия в началото с цялата си мощ на заснето в кино, но все пак някъде след първия час започна да губи своето значение.
Историята е същата както и преди, колкото и опровергания на тази теория да се опитвах да открия /а може би някъде открих/. Нещо като втори последен епизод, не задължително нужен, но все пак достатъчно приятен, за да не дразни. Но може и да е бил нужен.. Дали ?
Погледът върху любовта след откриването й и животът след това е, бих казала, нужен, но може би целият обрат в историята /който откровено ме подразни с баналността на елементите си/ доведе до онази отправна точка, където се събират надеждите и мечтите на всички индивиди от женски пол, като започнем от малки момиченца, мечтаещи за булчинска рокля, и свършим с тези, търсещи, търсещи и отново търсещи, въпреки всичко.
Странно защо описвам тези неща, като в реалността съм далеч от всички тях. Но явно беше филмът. Дали заради дрехите, тоновете букли и къдрици, блясък, суета, смях и малко действителност напук на всичко друго, но този завършек на историята успя да въздейства точно така, както е трябвало да въздейства. Като "Сексът и Градът".
Искам да поздравя сценаристите /което е глупаво желание, тъй като никога няма да разберат и да усепя наистина да ги поздравя/. Или май беше сценаристка. Не знам, ще проверя. Но който и да е писал сценария, заслужава моето или чието и да е "Браво", защото въпреки че всичко е както е било и въпреки това, че филмът е плод на огромни очаквания, някак с лекота, простота и неизневеряване на стила се е получило нещо интересно.

Естествено, има ужасно много неподходящи сцени и моменти на драматизация. Може би не чак ужасно много, но достатъчно, за да те накарат да се почувстваш по онзи начин, когато някой каже нещо адски тъпо и несмешно.
Краят е такъв какъвто всеки един /съжалявам, всяка една/ би очаквала да бъде. Но това е нормално. И ако беше свършил по друг начин, може би щеше да е по-стойностен, по-добър, по-трогващ. Но щеше да е друг.
Не знам толкова ли обичам "Сексът и градът" или просто сега съм екзалтирана от girly пропилените си 2 часа. Но някак всичко, което опитах да измисля, докато гледах, реши да се появи тук, плод на бързо писане в 4:11AM.

Трябваше да кажа много повече, много по-задълбочено, но тъй като не се изисква от мен да пиша есе на тази тема, се чувствам почти свободна да спра. Любовта, приятелите, модата и блясъка са много повече от 2-3 клишета и една светла надежда или илюзия, озаряващи всички на този свят. Но пък може би едно нещо е главното и явно някъде там, все още не зная къде, има принцове, принцеси, детски смях и сапунени мехурчета - happily ever after.