Тъдъм. България е хубава. Но не достатъчно. Измъчи ме толкова много с внушителната си носталгия и сега, най-накрая вкъщи, всъщност не знам щастлива ли съм. Може би да. Познатите хубави работи са тук - родителите ми, приятелите ми, роднините ми, другите ми роднини, стаята, банята, леглото, удобствата. Но всички онези не чак толкова хубави работи сякаш изпъкват повече от всякога. Фактът, че всеки те познава. Фактът, че познаваш всеки. Тази глупава размяна на едни и същи хора постоянно. Всичко това. И тези бледи цветове.
Затова не знам.
Но пък има толкова неща, които мога да кажа за най-студеното място, на което съм била през август.
Ще ми липсват всички мили безпричинни усмивки. И цялата тази непринуденост. Ще ми липсват всички open-minded хора. И цялата тази сплотеност. Толкова е хубаво да отидеш някъде, където всичко е ново.
No comments:
Post a Comment