:>

Днес ми се пише.
*Днес й се пишеше. Фактът, че беше началото на август я измъчваше отвътре, най-вече, защото се появяваха неприятни картини, които свързваше с началото на месеца. Но в този първи ден беше решена той да не бъде така застрашаващ, както го виждаше. Щеше да е такъв какъвто иска, обещаваше си. Дали щеше да спази обещанието си, някой друг щеше да каже.*

Все повече ровя в блогове на хора и се радвам, че се хващам възхищаваща им се. Наистина е чудесно, че много млади, дори по-малки от мен, могат да използват думите, така както са родени от сърцето и да ги поднасят на имрповизирана публика с такъв финес и емоция. И, естествено, да вдъхновяват. Затова искам да благодаря на всички, които пишат в малките си прозорчета и без да знаят вдъхновяват хора като мен, които трудно намират правилната муза, а още по-трудно решават как да я използват най-правилно. Искам да благодаря и на другите хора, които познавам така както е известно и разпространено да познаваш някого. Всички те с присъствие, излъчване, изказвания и просто съществуване, са ми помогнали да напиша огромна част от всичко, което пиша. Е, някои неща са крайно песимистични и объркани, но да, и за тях ви благодаря. Не мога да пропусна да благодаря и на тези, които познавам пак така както е известно да се познава човек, но не съвсем. Тези, които познаваш повече дълбоко, отколкото повърхностно, тези, в които търсиш, а не просто виждаш. Те май ми влияят най-много и след време, ровейки в общите си минути с тях, откривам още парченца от съкровището на тяхната уникалност.
Да, благодаря.

Дали е ужасно да влияеш така на някого и той да отделя от времето си в мисли, променящи нещо в него, да цитира и да вярва на разни думи, обикновени изречени, необикновено възприети, просто заради някого. Дали е ужасно този или тези хора, които ни променят да не знаят, че са причина за такива еволюционни изменения в нечий болен мозък ? Май не е. Не знам защо, може би всеки заслужава удовлетворението да запази в тайна колко много е посветил на някого и да го наблюдава със скрита усмивка, преливаща от ненатрапчиво щастие. Естествено, понякога е хубаво да споделиш малко от тази неземна радост и да споделиш на Човека, че е открехнал за теб стоманени врати, които никога не би могъл да отвориш, ако не е била неговата светлина, процеждаща се през стереотипа и примирението.
Но дали би разбрал колко много значи това ? Ами, ако е наистина такъв, пробуждащ най-силна поезия в най-коравото сърце, значи да. Ще разбере.
Пожелавам ви такива хора. И не ги свързвайте единствено с онази любов, за която всеки мисли, а с любовта като движеща сила през часовете, дните, нощите, изкуството, живота.
Това е.