Таратор

There are some things that I'm unable to explain
Or maybe the explanation is just not exactly what I want to hear

Наскоро ядох най-вкусния таратор в живота си и знам, че сега трябва да се къпя, но няма как javascript:void(0)да не започна да говоря за това, докато не стигна до съвсем различно място, където да говоря за съвсем различни неща. Едно от тях - липсата, другото - културата, третото - условията, четвъртото - критериите, петото - свободата и ограничението, и шестото - промяната.
А може би истината също. Но започвам много да се съмнявам в нея и, изобщо, в обективността.
Имам един зелен плик, който събира в себе си почти всичките слънчеви моменти от това лято. И ме е страх да не свикна да го отварям твърде често, за да не заживея в тях. Затова реших отсега нататък да събира прах, а аз да се пренеса в другата реалност, без значение дали трябва или не. Не съм напълно сигурна, но си мисля, че не съм достатъчно силна, за да променя тази реалност така, че да успея да я събера в някой друг ярък плик. Но бих се радвала, ако не всичко е въпрос на различни реалности, а все пак някъде има константа. И тя има еднаква стойност без значение какъв е климатът или надморската височина. Звучи сякаш не казах нищо, но всъщност зад плоските, завъртяни изречения стоят доста случки, което, предполагам, се очаква.
Мисълта ми беше, че бях доста по-свободна за един период от време и се чудя другите хора ли са някак повредени или може би ние ?
Защото дори малко отдалечаване ми показа толкова разширени хоризонти. А с всеки метър, приближаващ ме до родната обстановка, виждах как всичко се стеснява със скоростта на светлината. Може би зависи не само от това, а и от самия човек, но започвам да мисля, че генералната грешка е заложена доста години преди аз да започна да мисля.
Все по-често забивам на средата на нещо и проблемът е, че има толкова други неща, които чакат, а аз просто не правя нищо. Умирам за сън и знам, че има какво да кажа по всички онези теми с ограниченията и свободата, но някъде енергията ми ме оставя. Изобщо не знам какво да правя. Толкова ми се спи, липсват ми доста неща и отделно от тях ми липсват други неща. Липсата е голяма и хубавото е, че има с какво да запълвам времето си, но аз сякаш напук не го правя.
Затова сега приключвам.