Дъждовните червеи умират щастливи

Снощи направих каквото трябваше и си пуснах филм. Удивителна!
Когато си пуснеш филм въпреки спускането на клепачите като прашни тежки завеси след последния аплауз и успееш да ги задържиш цели сто минути открехнати, значи нещо наистина ти действа.

"Before sunrise" беше набелязан, а след това проверен, където трябва, и аз останах с впечатлението, че вероятно ще го харесам. Не знам защо се получава така, но в 70% от случаите, в които гледам нещо, след финалните надписи оставам или приятно изненадана, или дълбоко засегната, но неосъзнаваща, или просто очарована. Или имам голям късмет, или съм развила относително добър вкус, или естрогенът ми е в повече и лесно се екзалтирам и разчувствам - не знам.
Мисля, че с този филм важат и трите донякъде.
(и искрено се извинявам за тези толкова ясно очертани съобщителни изречения, които подобни филми не заслужават).

Ако търсите нещо романтично, малко идеалистично, естествено и леко приказно - прекрасно. Това е един от малкото филми, в които няма разбиваща, разнищваща, умопомрачителна и сърцераздирателна музика, но все пак нещо от него те дърпа, тегли, много силно.
Итън Хоук, малко повече мъж, отколкото плахият младеж в "Dead Poets Society", и магнетично-очарователната Джули Делпи, която на места страшно много ми напомняше на ранната версия на Лиса Кудроу в "Приятели". Момчето, което винаги обяснява магията, но и е пълно с прекрасни изненади и теории, и момичето, което прелъстява и остава прелъстено - красиво, свободно и пускащо се по течението. Претенция? Никаква.
Мога да се обзаложа, че поне половината от хората, които някога за писали за "Before sunrise", са използвали думата "красив" като определение и мисля, че напълно ги разбирам. И как бих могла да не го направя? Развяващи се кичури, Европа, тонове непринуденост и импулсивност, смях, любов, разговори и раздяла. Хубавото е, че дори в моментите, в които бях готова да капитулирам и просто да заспя, усещах сценария. Усещах го така, както самата аз бих го създала. Усещах, че на пръв поглед интересните им диалози, които просто скъсяваха не физическото, а онова малко по-специално разстояние между двама души, са плод на реално съзнание, че приличат на всички онези мои безумни примери, с които се опитвам да вкарам целия живот и правилата му в рамка, за да подредя пъзела. И този факт ме приближи много до филма. Не толкова по онзи начин, в който наистина усещаш как някой се опитва да пресъздаде идеята си, в който едва ли не заставаш зад камерата или сядаш на ниското столче, готов да ръководиш.
Разбрах филма неподправено, попивайки това, което ми предоставя като ценител на красотата - търсещ, очакващ, получаващ и задоволен. Без излишна претенция.

Най-хубавото в случая е, че настъпва период (надявам се да не е прекалено кратък), в който всичко, което някога си бил или не си бил, което някога се е случило или пък не се е случило, което някога е минало или не е минало през теб, се връща по-голямо, по-заплашително, но и пъти по-ценно и прекрасно. В точно такива моменти всичко, което попадне и се озове на пътя ти, е способно да добави нещо към живота ти - да добави толкова много, колкото едва ли си смятал, че можеш да поемеш. Детайлите, думите, жестовете, спомените, начинанията, незабравимите моменти, болните диалози, мълчанията, дъждовните дни, червените улични лампи възкръсват, за да ти покажат колко всъщност са значили и колко безкрайно е всяко едно от тях - цял нов живот, цяла вселена, в която да скочиш и да се учиш.

За края няма какво да добавя - трябваше да бъде такъв и беше.

P.S. Вярно е, че хората слагат романтични етикети на какво ли не и винаги разпределят решенията си в две крайни граници, превръщайки ги в гръцка трагедия със съдбоносността им, която може би не съществува, но е хубаво да знаеш, че има някой, който би могъл да се посвети на нещо, затваряйки очите си за конктеста, за целия свят и всички тези хиляди вериги, които държат любовта му вечно обвързана с едно необяснимо как туптящо стоманено сърце.

а дъждовните червеи и неблагоразумните жаби, които скачат точно когато колите ги осветят с фаровете си, са навсякъде, размазани и плоски. водата е живот, а дъждът е подарен живот, който не си си поръчвал.
дано някой добави нещо към живота ви и дано срещате хора, които ви подаряват спомени, преди да ви вземат парите. а аз ще ви споделям по-късно. Au revoir.