22:20

почти идеалните условия за почти идеалното излияние.
кое е най-важното в момента и защо ще пиша за него ?
защо ? - вероятно, за да направя нещо, да ми олекне и все пак да стане.
защо ? - защото ми е мъчно
"липсваш ми" винаги е звучало по-добре от "мъчно ми е за теб', но аз държа на втората изтъркана и малко по-проста фраза. не само ми е мъчно за някого, но и ми е мъчно изцяло, най-вече заради някого.
и то защото усещам, че го губя, нищо че никога не съм го имала.
и дори не е само това. толкова е тъжна цялата история за мен, но за другите би изглеждала по-скоро жалка, защото не е нещо, което е било до мен дълго време, което съм обичала и то ме е обичало. жалък е дори средният род.
и търся някакво спасение, избавление, нещичко, лъч надежда, но вече няма, а аз се уморих да си играя. Какво остава за мечтите - те са смешни, непотребни и ме принизяват до безкрайност. Страх ме е от себе си, от непроменящата се Аз, от бездействащата Аз, и най-вече - от вечно недоволната Аз.
И ми липсва. Толкова много. Иде ми да изкрещя, искам да стане нещо. Искам. Не помогна вярването във феи, непрестанните мисли, нелепите ситуации, пламъкът в очите, докато разглеждах, постоянният интерес - НИЩО.
Да, аз съм много лоша, всичко и всички ми го доказват някак и най-вече отново аз го разбирам. Виждам, че правя нещо грешно, разбрах, че нещата не стават, колкото и отчаяно да ги искам .. до един момент. Един момент, в който се сбъдва 1/17 от всичко, което съм искала и аз се чувствам най-благодарна, а преди това съм била точно в това положение - да. Ядосваща се и нервна, бясна дори - че никога не се случва това, което искам, точно на МЕН. Алчно ли е сега да искам да се случи нещо повече, по-хубаво ?
Лошо ли е да мечтая ? За какво гледам филми, защо да не стават реалност, КАКВО НАПРАВИХ, ПО ДЯВОЛИТЕ!