Сладолед

Губя си времето в мисли, имам ли нужда от тях ?

Мне, нямам :>
И вие нямате. Само оплитат и правят сложното много по-сложно, загубвате началната най-обективна позиция и понякога, за жалост, започвате да си вярвате. Сега ми е доста удоно, весело, спокойно, сънено и нямам време да развивам депресарски теории за мисленето, защото може и да не успея, а и не мисля чак толкова лоши неща. Но въпреки това знам, че понякога съм прекарвала часове в мислене и все пак накрая има едно нищо. Нищото не е толкова зле, ако не ти пука, но при мен не работи. Пука ми за толкова глупости и толкова глупави хора, включително и за мен, ... Не ми се мисли. Дори за писането на това. Ах, как ми се спи. Вече съм свободна. Малко силно казано, защото усещам колко неща ми се искат за това лято, а аз ги притъпявам и се правя, че не знам.. Е, знам, но няма да мисля, НЕ!