Слушането на Роби Уилямс е следствие от голяма скука и беден избор на музика. Аз го обичам страшно много, но когато не ми се мисли прибягвам до старите, заучени неща. Както когато търся внимание не издържам и пиша глупости, където мога.
Странното е, че ще трябва да пиша страхотни текстове на матури и изпити, а сега, когато става въпрос за мен, аз пак не успявам да се справя на ниво. Дори убивам емоцията, която колкото и примитивна да е, все пак е нещо.
Не идва ли един момент, в който да се чувстваш як и да няма проблеми ? Аз имам толкова. И ми е толкова неяко. Толкова тъжна вечер и вече се чудя нарочно ли правя такива вечерите или в действителност са дори по-лоши. Не знам, не мога да се променя, твърде трудно е и постоянно съм разочарована и недоволна. Как да пиша за всички тези неща, как да разберат хората колко ужасно е всъщност. Родена съм за трагедия с цялата вътрешна борба и ходенето ту напред, ту назад. Честно, понякога не мога да се търпя изобщо и наистина, наистина искам да крещя, но не мога, РАЗБИРАТЕ ЛИ? НЕ МОГА!
Тъжната ми мисъл е прекъсната, след това отново, после пак и така до края на ужасната вечер. Да, знам, че действията са важни, но сега искам просто да говоря и да се чувствам добре. Ако можех сигурно щях да се разплача на нечие рамо, но точно това нечие е някъде стоящо и неинтересуващо се от мен.
Сега стана дори още по-тъжно. Ами, аз съм ужасна. Понякога много и не искам да прося за моето малко щастие. Не, няма. Знам, че просто трябва да стане.
Никога не съм се чувствала по-неспециална.
Наистина.
:/
No comments:
Post a Comment