Outside

няма да напиша нищо, което ще ме облекчи. нищо, което ще промени събитията и го знам. знам как действам, знам дори защо, познавам се, усещам когато съм отчаяна и се опитвам да привлека добрата страна на съдбата към себе си. знам и когато няма да стане. но явно съм много упорита и същевременно тъжна. няма как да не спомена отново за вярването, за правенето не нещата грешно или може би просто за допускането на грешки. може би дълбоко, дълбоко в себе си или не чак толкова аз наистина съм много лоша и всичко, което върша е преднамерено. защото "добро" е хубава дума и олицетворява всичко хубаво у някого. ето, че хората могат да променят, но най-вече, когато не искат и не очакват. аз съм тук и пак се моля за поредната серия изпросени усмивки, просто защото свикнах. това не е всичко, но да, това е част от теорията ми. много наивна и твърде мечтаеща, малко действаща и неприлично тъжна на моменти. мисля, че направих много. времето, което ми отне също беше много, но не всичко става така както очакваш да стане. винаги съм искала, когато започна да пиша да успея да синтезирам всичко кратко, точно и ясно, всяко едно нещо, което ме натъжава и отчайва с неговите обяснения и съответни очаквания. но не, никога не става.
жалкото е, че зад всички изречения, изпити фрапета и тъжни усмивки стои по едно име. Тъжно, да.