ето как започна историята на този ден! събудих се, събудиха ме.. събуди ме.
станах и така се завъртя машината, произвеждаща еднакви дни, дори в горещо лято.
отброявам всяка секунда, всеки цветен миг и всяко късче от времето, което може да се отброи.. но до какво ?
търся една голяма муза и една красива идея, заради която да чакам със затаен дъх и огромна вътрешна усмивка, малко тръпка и всъщност тонове притеснение.
и накрая - хоп! - няма.
затова пиша така, зашото всичко, което се свърже с мен - без значение дали е понятие, случка, хора, предмет - или бяга, или се променя.
ако имах глухарче, шях да го духна
винаги това, което искаш е далече, а когато го имаш "духаш"
как става така ?
No comments:
Post a Comment