Лесно е да кажеш "чичковите червенотиквеничковчета", но "Не"?

Рано или късно преглъщаме гордостта си. Ставаме толкова самотни, нещастни и повехнали и това, което ни остава, е да се завърнем към прегръдката на доброто старо минало, когато всичко е било малко по-лесно. И не се е налагало да преглъщаме нищо. А след това да бъркаме с пръст в гърлото си, за да се освободим от товара на грешния избор. Понякога ми се иска да бъда толкова свободна, че да успея да избягам от малките неща, които трупат стрес върху стрес, който накрая изригва като вулкан от счупени моменти, а след това още по-счупени, наново съградени, стари надежди.
Липсват ми Линкин Парк. И знам, че не искам онази Аз, която беше твърде безотговорна към всичко и най-вече към себе си. Но какво да правя с тази, която се бори безуспешно и проваля безутешно в опитите да спре времето и да промени света. Само вярата остана, но и тя се превръща в утайка на дъното на една наполовина празна чаша. Как да кажа, че ме е страх от фактите, не по-малко от призраци и прокажени. Страхувам се от провала и се страхувам от това, че въпреки всичко продължавам да се провалям и понякога това не ме плаши достатъчно. Страхувам се от начина, по който ме виждат хората. Страхувам се, когато тишината е породена от липса и когато нямам достатъчно смелост да си тръгна. Страхувам се от зависимостите си, страхувам се и от утехите. Страхувам се, че някой ден ще се срамувам от всичко, което пиша. И се плаша от мисълта, че може би нямам понятие от нищо, нямам с кого да говоря и няма как да напиша хубаво есе.
Страховете трябва да се преодоляват, а лошите черти да се изкореняват. Недостатъците трябва да се преразгледат, а методите трябва да се избират прецизно. Ако всички тези критерии бяха изпълнени, може би щях да съм малко по-различна. Не знам защо продължавам да разчитам на факта, че си тактувам под звука от изреждащи се, мотивиращи изречения и не знам защо смятам, че с изричане на големи думи постигам големи промени.
Нищо не е такова, каквото изглежда. И истината е, че понякога няма значение колко много опитваш. Няма да го намериш, ако го търсиш.
А сега за времето...