Аз вярвам в щастието. И в ума на човека. А още повече вярвам в усилията и упоритостта. В малките дози воля всеки ден. Всеки ден. И в желанието, скрито във всеки опит след поредното падане. Просто всичко е устроено така. Падаш и после ставаш. А ако нямаш сили, оставаш на земята, потънал в кърви и съжаление, всъщност самосъжаление – лежиш и пъшкаш.
Аз падам твърде често и правя грешки всекидневно. Някои са сладки и позволени, други ме карат да съжалявам, но животът така навлезе в една част от мен и колкото и малко да съм усетила от трудностите, разбрах, че ако искаш нещо, трябва да се бориш за него. И ако промяната е нужна, трябва да се промениш.
Малко сурова и страшна е идеята, че животът наистина „прецаква” всички и става все по-труден и по-труден, но когато имаш причини, заради които да го промениш колкото можеш, виждаш, че тази отговорност трябва да се поеме.
Всичко това е в противоречие със сляпата вяра, че нещата ще се променят, наредят и накрая оцветят сами в розово на бели облачета. И съм донякъде разкъсана, донякъде готова да опиша глупавото си обяснение. Както винаги средно и както винаги неясно, но и достатъчно скучно и предвидимо.
Умът е фенерчето, което ти показва, че има начин, че трябва да опиташ и трябва да проучиш преди да опиташ някак. Волята е това, което ти помага с опитите. Постоянството превръща целият метод в нова част от теб, която рано или късно забравяш. А фактът, че искаш, че си открил начин, че ти пука, всеки ден се бориш и продължаваш след някоя глупава грешка – това е малката магия, блестящата искрица, която стои редом с вярата, надеждата и любовта, на клона на красивите утопии, заблуди и илюзии – онези неща, които те карат да се чувстваш жив и да имаш желание за още едно днес, за още едно утре.
Те превръщат нарисуваната мечта в реалност, те изненадват, те разбъркват хормоните и кръвта ти, те те правят щастлив.
Но е важно да знаеш какво искаш първоначално, да имаш очаквания за това, което ще ти донесе и да си готов да му се насладиш по най-добрия начин. Как да искаме такова нещо, което със сигурност няма да ни се стори обикновено след като вече го имаме? Не знам. Може би затова е добра идеята да мечтаем за почти невъзможни неща. Винаги ще протягаме ръце към тях, а те винаги ще са твърде близо и достатъчно далеч – достатъчно, за да не ни лишат от сладката тръпка от очакването и надеждата. Достатъчно, за да не ни разочароват, когато успеем да ги докоснем.
Малко е тъжно. Дори твърде тъжно. И се страхувам. Но е важно да се отбележи, че има и такива прости цели, за които полагаш усилия и резултатите те радват, наистина. А може би всяка сбъдната мечта е хубава, просто не знаем как да я насочим накъдето трябва. Като нещо скъпоценно, с което не знаем как да боравим, дори не можем да държим правилно. А как да се научим?
Изберете си мечта.
Избере си мечта, която би ви зарадвала наистина. Изберете си мечта според характера. /Но все пак не забравяйте и това, че какъвто и да сте, трябва да вярвате, че заслужавате да мечтаете за нещо голямо и че ще успеете да сте щастливи заради него./ Сега се огледайте. Вижте характера си. Замислете се. Харесвате ли се. Не? Променете се. Помислете ще ви удовлетвори ли тази промяна. Изберете най-добрия начин, по който може да се промените. Ето, сега вече сте постигнали нещо и може отново да си изберете мечта. Дали вече сте готови, дали знаете, че това е което искате? Дали ще сте щастливи, ако някоя сутрин се събудите и видите една мечта с панделка под въображаемата елха?
Ако сте объркани и ненаясно с това как да оцените щастието, надеждите, промените, сбъднатите и правилните мечти, не забравяйте, че все пак сме хора, и то слаби хора. Затова понякога животът решава да е милостив и ненадейно ни показва къде, кога, как и защо. Остава само да протегнем ръка.
No comments:
Post a Comment