Play. Pause. Replay.

Истината е, че определени неща стават по най-добрия начин при определени, оптимални условия. На мен и други момичета /а вероятно и момчета/ ни отнема време и един поглед отстрани, който винаги идва със закъснение. Такива неща ни показват как е трябвало да бъде и как не е зле, но е могло да стане по сто пъти по-добър начин, ако..
Ами, ако решим да отстраним "но"-тата или поне да направим опит да ги избегнем в настоящия момент. Какво тогава?
Няма да продължавам по тази тема, защото има нещо по-важно. И то е едно от тайните, несравними и необясними удоволствия от това да стоиш с шише вода, слушаща Алиша Кийс и любовните й лирики, под съпровода на един космополитен, точен и емоционален свят.
На кого са нужни причини, щом взима хероин?
На коя са нужни причини, щом има удобна пижама, ластик за коса, нокти, с които да трака по бюрото и да дере, ако се наложи, и естествено - едно списание, от което да черпи и попива вдъхновение.
Ако добавим и всички неизбежни мисли, които се въртят в главата на всяка една, няма как да не си представим идилията на всички тайни от А до Я и обратно.
А просто понякога е адски приятно нещо да ти хареса и да изпишеш тонове суперлативи и да развиеш и разточиш идеята до безбожие, което си е също толкова сладко - колкото самото четене.
Банално е, но под всяка черупка момичето е момиче и дори да изглежда странно за някои - те също обичат цветя, комплименти, мили подаръци, "Край ми ъ ривър".
Никога нямам желание да си я пусна, но предполагам след минути този факт ще остане в миналото, защото обожаваме да противодействаме, дори когато нуждата от това е нулева - просто се пускаме по течението. Как става така - не знам. Наистина.
Простете ми за малкия шрифт и безбройния ред от постове, за повторенията и несвързаността. Някои индивиди се разриват в еволюцията и се чудя как може да мечтаем за глобални промени, след като се спъваме в собствените си развързани връзки не един, а много повече от два пъти.
Май списанието продължава да ме чака, а Алиша Кийс се умори да въртя безспорния й хит. Защото Fallin' е хубава песен и не приемам отрицание. Не че не съм толерантна или искам да наложа някакво мнение. Затова ще се погрижи масмедията или самите вие без да осъзнаете. Няма как да има обективност и абсолютизъм, въпреки че съществуват като понятия. Може би това ги прави донякъде научни или аз не съм права. Но ако съществуват, това ще противоречи на идеята, че всичко е възможно, а предпочитам да не я губя. Поне на този етап, когато разчитам на лъскави корици, минерална вода и ефектът от глупостта.
А сега Cry Me A River..