Perpetuum Mobile

Четете? Четете или не, всичко е по старому. I'm more than a bird, more than a plain.

Никога не си купувайте хубави шампоани, защото има шанс да направят косата ви хубава, а това е просто нещо, с което не може да свикнете. Косата е добре и не това е проблемът ми. Проблемът е с искането на нещо наистина добро, формулировка на някакво желание и евентуалната неудовлетвореност от неговото постигане. Малко странно. Защо е по-лесно да си задоволен с обичайния порочен кръг, в който е нормално нещо "кофти" да развали цялата ситуация или добър период, вместо да приемаш хубавите постижения едно след друго и просто да искаш още?
Другото странно нещо е, че при мен не валят разни прекрасни случайности и събития, всъщност не. Всичко е в реда на нещата - случват се и от двете, аз продължавам да дишам, да живея, да се лъжа и евентуално понякога да ставам малко щастлива. Толкова нормално и може би непрогресиращо състояние, което забавя и цялото човечество, за което се извинявам. Но се готвя за другото. Което звучи като чисто предизвикателство, хвърлено към злите сили, които да ме опровергаят и да изсипят повече от обикновеното количество "кофти" моменти. И тук, няма как, идва моментът с възприятията, онези фактори, които променят истината и цвета на дните, и всъщност - самата истина. Ако пиеш кафе,чуеш любима песен по радиото, видиш се в някое огледало, което те прави по-слаб и т.н - всичко това е прекрасно и започваш деня с нагласата, че хората те виждат по точно толкова прекрасен начин. Но не. Започвайки да мислиш за това "Не", всичко се срива усмивка по усмивка, стъпка по стъпка. Лошото е, че има хора, твърде взискателни към тези малки "детайли" и не забравят, че "Не"-то наистина може да е "не". И това ги преследва. Много е мъчително и разбираш колко субективно е всичко и как всъщност има доказателство, че виждаме в различни цветове, емоции, etc...
Стратегията?
Да приемеш нещата каквито са и въпреки това да бъдеш щастлив. Звучи приемливо и ако повярваш достатъчно, че може и да се окажеш прав, понякога, дори в повечето случаи, си прав.
Но все още нещо те дразни.
Промяната? Ако има Бог или нещо такова /мисля, че е наложително да има, иначе ще настъпи едно огромно, масово и общо самоубийство/, трябва да цени упортството и ината. Но какво остава за моментите, в което е най-добре да се откажеш?
Трябва ли човек да се мъчи да промени константите и докъде ще стигне в търсенето на абсолютно черни тела?