Amazing still it seems

Защо Весела, защо се опитваш да не пишеш?
Малко страшно изглежда да си задавам въпроси сама, но така вероятността да получа отговор е по-голяма. Мога да се разделя на две, три, осем части. Колкото ми трябват и колкото е уместно и удобно. Естествено, аз не използвам тази странна опция на човешкото съзнание, но може би в нея се крият решенията на много проблеми. И все пак съм различна в различните ситуации. Адски весела и усмихната, прекалено тиха и горда, мрънкаща и досадна, проницателна и почти зряла. Но не, не искам да сменям роли, декори, обстановка. Не ми се режисира живот, когато мога просто да се пусна по течението на това, което съм постигнала и имам досега. Писах много, все още пиша. В тефтери, последни страници на тетрадки, хартийки, какво ли не. Писах толкова, че започнах да се повтарям^8. Толкова, че започнах да се повтарям с това, което съм писала не преди месеци, а преди години. И се изплаших. Писах мотивационно, безсмислено, изброяващо, поетично, трагично, започнах разкази, диалози, какво ли не.
Какъв е смисълът от писането? Дали някога ще уеспея да се разбера и дали ще успея да разплета нишките на произволността? Защото все пак пиша просто ей така - без да мисля какъв да бъде уводът, без да внимавам да не пропусна тезата, без да подредя микротезите, без да изредя достатъчно аргументи, без плавен преход, без никакъв ред никъде.
Без прекрасно заключение, което, както винаги и както във всеки добър филм, отрича смисъла на изброените думи и издига нещо просто в култ. Като любовта например.
Слушам една от любимите си песни, която нямам идея защо толкова обичам, която не знам защо ме пленява със заглавието си, която мога да слушам милиони пъти, нищо че е тинейджърска и дълга.
Абсолютно наясно съм с това, че съм каша, но когато звуча като каша, която знае какво прави и иска, е някак по-лесно. И след време мога да бъда някоя, която чете всичко това и отркива смисъл в него. Нищо, че той никога не е включен в първоначалната идея. Просто обичам да губя времето си така. Вместо да чета "Vanity Fair". Но ще я прочета. И така.
Знам ли как да завърша?
Разбира се, че не.