Вселена, физика, дали?

това, което остава да направя пак, е да бягам
никога когато слушам тази песен не съм способна да правя нещо друго освен да "пея" с нея по клавиатурата
просто те кара да я следваш
много е хубава
една такава дъждовна, капка
"една такава" е един такъв мил израз, когато започнеш с правилната интонация
и продължиш, разбира се
защо избягах, защо повярвах?
малко боли да знаеш, че всичко, което правиш, е dust in the wind, но все пак прашинките понякога те радват
а и да бъдеш поетичен е не просто утешение, а една голяма доза кислород за всяка закърняла клетка, забравила да вярва във феи, чудеса, любов
и в това, че кускусът е сладък и трябва да е сладък
въпреки че соленият е толкова вкусен
на някои неща просто ни учат
с други свикваме
за трети не искаме да чуем, но накрая успяваме да се адаптираме
хората се адаптират към почти всичко
променят се така както трябва за да оцелеят
но има нещо, към което е трудно да се адаптираш, ако наистина не искаш
Хора.
да, вярвам в това
точно както вярвам във феи
в приказни смс-и
в това, че някои неща наистина имат значение
и в един човек
не защото е той
а защото една положителна идея ми нашепна, че знам нещо
да, вярвам
отново.