Каквото и да слушам сега, наистина не би имало значение, защото цялата тази нощна атмосфера, идващият 15-и септемви и настолната ми лампа, която започвам наистина да обичам, карат нещата да изглеждат като в един малък, нощен, Кинг'с уърлд.
В съзнанието всичко придобива криви, прави, цветни, нежни, груби, невероятни форми. И какво мога да направя аз, освен да се насладя на това чудно свойство?
Бягаме от самовнушението и търсим реализма, а не разбираме, че понятие като реалност няма и винаги сме там, където трябва да сме. Освен когато не търсим.
No comments:
Post a Comment