My September

Откриваме септември с една хубава песен, която навява есен и нови пътища. Точно това трябва да е септември - пожълтелите паднали листа, останалата топлина от летните страсти, но и малко златна светлина в дебрите на сутрините и залезите, която да ни покаже, че много неща ще се скрият зад хоризонта, проправяйки път на другите, есенните. Затова и има нещо адски красиво в цялата идилия на идващия нов сезон. Сезон, който не носи сковаващ студ и коренна промяна, а преход и едно дори по-добро време - за влюбване. Време, в което започваш да сънуваш кошмари по средта на нощта, знаейки, че трябва да ставаш много скоро, надявайки се да получиш нещо. Време, в което трябва да правиш толкова неща, но все пак имаш отделените минути, през които да се насладиш на цялата пастелно-шарена динамика. Така изглежда септември в моите очи, но в дейстителността на всеки един град, особено ако е малък, нещата са малко по-различни. И все пак това не означава, че не може да бъде точно толкова прекрасен, носещ промяна, топли чувства и малко липса. Не знам. Имам очаквания, може би големи, и от мен зависи дали ще се превърнат в реални спомени някой ден.. Но аз не спирам да се надявам на есента. Защото след едно различно, безсънно и изпълнено с падащи звезди лято, трябва да следва една прекрасна есен.
Така е, нали..?