Чернова след чернова и безсмислица след опит за запълване на време. А понякога просто трябва да изчакаш. Голям урок и продължава да спъва всички. Жалко. Трудно се проумяват простите неща и трудно се избягват най-простите грешки. Но това, което ми изглежда още по-странно, е фактът, че не мога да си обясня защо почвам да пиша в дъждовни вечери на слаба светлина. Тъжните мисли не се пробуждат само тогава, но сякаш само тогава отркиват своето убежище, своя дом. А когато открият и дъждовна музика няма нищо, което да спре потока от тъга. Освен нещо много хубаво. Но, естествено, има и тъжно-хубави неща, които често са много по-хубави от обикновените хубави неща. Дори мисля, че истински хубави са само тъжно-хубавите. Защото, когато някое просто желание се сбъдне, няма как да не се натъжиш. Хубаво е да си тъжен.
На входното по литература писах глупости. Опитах да не стане така, но както винаги засегнах нещата от много и само повърхнстни страни. Украсено с малко думи, апел, призив, цитати и сложни изречения. Жалко, че това съм аз. Чета как разни хора описват конкретни случки и дори използват жаргон - и е толкова добре. Трябва да се замисля за простотата на изказа и нуждата да си искрен. Може би някой мой супер обикновен ден ще успее да докосне някого някога.
А може би все още имам нужда да изброявам всички неща, характерни за мен, за да се почувствам като една много интересна и донякъде уникална макроскопична система.
Докато чакам.
Аз съм Весела.
И обичам да ям по странен начин хрупкави неща
Започвам от кората, въртя в кръг каквото е там
и така навътре
обичам да използвам един куп изтъркани изрази
и да не си довършвам мисълта
да пиша в скайп всевъзможни неща и цитати, просто защото ми харесват и някак изпъкват
обичам да украсявам нещата
затова и може би много спомени ми изглеждат по-приказни и специални в обикновеността си
но това не е толкова лошо
пренесло се е дори в телефона ми
търся някаква хармония и композиция
ценя красотата
обичам да слушам музика и да мечтая
от онези ridiculous moments, в които си представяш още по-абсурдни, почти невъзможни ситуации
но е забавно
и всяка песен е саундтрак
обичам да правя физиономии и да се гледам
обичам да мълча
или да говоря
да казвам неща, които си мисля, че биха прозвучали адски мило
но рядко става
обичам да говоря мило на хората, ако не ми пука дали им пука
мога да слушам една песен 1000 пъти
и трудно започвам нови неща
но понякога съм много упорита
естествено, има моменти, в които не трябва да съм
понякога бъркам ситуациите
а понякога ги обърквам
обичам да чета разни просто-хубави неща
и сега Иво Сиромахов ме вдъхнови
много обичам да задавам въпроси
и винаги пропускам най-същественото
а след това не виждам смисъл да го споменавам
защото моментът е минал
страх ме е
но донякъде обичам мистерията и това да ме е страх
не винаги давам всичко от себе си, защото ме е страх, че ще приема по-трудно провала след това
вярвам в разни "съдбовни" глупости
вярвам, че ако искаш нещо да се случи много, то се случва
вярвам във вярването
и вярвам във вярването във вярването
но не вярвам, че ако се мъчиш да вярваш и да вярваш във вярването всичко би станало
трябва да имаш добри причини
не вярвам в обещанията
сега го разбрах
наистина са за страхливци
обичам безсмислено-мили неща
като смс-и по средата на нощта
като да кажеш нещо, което никога не казваш
обичам безсънието
и креативността
и след това да видя какво съм направила
обичам правописа
обичам да си измислям възможни уводи за възможни разкази или каквото и да е преди да си измия зъбите
и мразя някой да ме раздразни и да се наложи да спра всичко!
No comments:
Post a Comment