Reminder

Листчета, залепени навсякъде, неща, които да те карат да мислиш за нещо, доводи, аргументи и какви ли не стратегии само и само да направиш нещо и да не се отклоняваш в грешна посока. И пак нищо. Лично на мен ми омръзна да се боря със слабостта си, без значение дали се отнася за нещо важно или маловажно. И тъй като всеки божи ден влизам тук, ако не за да напиша нещо, то просто по инерция, мисля да използвам мястото и да постигна нещо благодарение на него най-накрая.
И така.
Абсолютно заявявам на себе си в този момент /05.09.2008 г, 14:51 ч/, че няма да търпя повече разочарования и то в точно тези области, в които съм търпяла досега. И ще бъда сериозна. И понеже това е сериозно обещание, което възнамерявам да чета по 100 пъти всеки ден, се надявам никаква умора, тъга, яд или глад да успеят да ме отклонят от това self-destruction. И се надявам винаги да мисля преди да правя нещо. И да си мисля колко много ще съжалявам и как ще пиша точно такива неща по точно такива места. А и не би трябвало да е толкова трудно да свикнеш да правиш нещо правилно. Знам, че еднакви причини водят до еднакви следствия и не съм сигурна, че аз имам по-различни причини да не искам да съжалявам за глупости, но може би просто не съм разбрала, че имам. Идва септември, след това октомври, ноември, декември. Някакви хубави и уютни месеци с, надявам се, хубави и уютни случки, които нямам намерение да пропускам или да прекарвам в съжаление заради една глупава... глупост. А и времето минава, а понякога не е чак толкова достатъчно и безкрайно. Думите са едно, действията - много, много повече. Много съм си ядосана и планирам винаги, когато усетя, че започвам да ставам глупава отново, да го чета. Не, наистина.
!