поглед назад

по очите се чете душата
дори когато нямаш душа

не знам по-подходящ момент, в който да стане нещо спонтанно-изненадващо или не чак толкова изненадващо хубаво, от този

ще карам както ми падне
иначе никога няма да се получи

има един филм - "inside i'm dancing"
музиката му е много хубава
и английският акцент
много обичам английски акцент
и английския като цяло обичам
проклета да съм, това няма никакво значение
понякога ми се случва много да искам да си пусна песен или просто да не правя нещо, но въпреки всичко да го направя, защото съм свикнала
защо сама се ограничавам?

понякога съм много силна
боя се, че тази сила също се превърна в слабост
и ме е страх да не спра да бъда силна
какъв е смисълът тогава да си силен?

музиката...

винаги съм казвала, че искам да крещя
но не крещя
музиката е толкова хубава!
знам, че няма да ви се стори такава
но какво от това

идва Коледа

което не е лошо
подаръци ще има за всички от сърце
чувствам се неподрена, за да получавам подаръци

все едно да украсиш прекършена елха
трябва да се успокоя, да бъда малко по-достатъчна и уравновесена, за да получа нещо
и да му се радвам
човек е толкова, толкова крехък
чупи се под манипулацията на всичко
дори на вятъра, дъжда, мъглите, звездите
всичко

и винаги, когато някой мисли, че е прав, по-късно се оказва, че не е
цял живот ли трябва да се колебая, за да се подсигуря?
най-лошото е, че нещата, които пиша и по-късно имат някакво значение, са нещата, които пиша след провал
и още по-интересното е, че когато си поставя цел, събера сили някак или силата сама дойде, и започна да успявам, не се радвам
и не се радвам
започвам да искам още и още
и пак не се радвам

после пак се провалям
и пиша :)

макар, че провалите са относителни
все пак са провали
дори всичко да е относително, някъде има и истина
и дори всичко да се намира в съзнанието ни
някъде има истина

разбира се, има и много, много страх
не искам всеки път, когато стана силна, да треперя, че някога ще спра да съм и няма да мога да контролирам нищо
не искам и да вярвам, че хората свикват с всичко
не исках да вярвам и в това, че няма незаменими хора
но толкова уж по-опитни такива са ме поглеждали така мило, галейки по празната глава с мисълта "Ох, малка си, нищо не знаеш"

страх ме е да живея в друг, различен от моя свят
страх ме е да повтарям стари грешки
колкото и дребнави или глупави да са

не искам да се сближавам с някой, който притежава подобни на моите слабости

не искам да превръщам всичко в подкрепа
просто оцеляваме или създаваме правила?
моля ви се, кажете ми, че има надежда за мечтателите, за глупаците, за наивните момичета?
и че надеждата е нещо по-голямо от мираж. нещо, което да докоснеш

кажете ми, че не правя всичко напразно
кажете ми, че има смисъл

искам да отворя книгата със спомени
но нямам книга със спомени
искам да цитирам част от лирика на песен
искам да открия една песен
искам да изплача очите си
искам да съм добра поне за малко
да не мисля за нищо

страх ме е
от целия свят
защото живея в свят, където хората бягат, лъжат и изчезват
и в свят, където май да откажеш вреден навик и да се откажеш от някого изисква еднакво усилие

накъде сега...