Глупав, глупав филм. Не, и аз не знам кой смисъл на "глупав" използвам. Но думата е точна.
Когато казах на една приятелка, която вече го е гледала, че ще го гледам, тя каза "Приятен е."
Аз се опитах да си изпрося малко по-окуражаващо мнение. "Но е хубав, нали?"
Последва "Да, приятен е."
Амиии... да, приятен е.
Но не. Всъщност е хубав.
Защото когато слушаш много за нещо, то не може така лесно да те разочарова. Не му позволих и не ме разочарова.
Преди години, когато станеше късно и програмата на Cartoon Network свършеше, започваше среднощен маратон стари филми. Усещах ги, още преди да са започнали, атмосферата на TCM /ако не се лъжа/ се носеше - вечерта се закриваше със скучни анимации, аз трябваше да си лягам, а черно-бялата, малко стряскаща за онези години, филмова идилия започваше. Спомням си как една нощ не заспах и гледах стари филми. Излъгах. Спомням си, че е имало такава нощ. Може би това, което точно си спомням, е плод на фантазията ми и въобще не съм гледала цяла нощ, но със сигурност някаква истина съществува.
Вчера с "Животът е прекрасен" усетих влиянието на филма точно както бих го усетила преди 10 години. Колкото по-стар, прашен, сив и така наситен, все едно са рисували всеки по-плътен детайл с молив 2B, толкова по-странно се чувствам. "Психо" е нещо такова, само че след него не си намерих място цяла нощ и накрая избрах дивана в стаята на нашите. Както и да е.
В моите очи според "Животът е прекрасен" животът не е прекрасен. Какво би било, ако някой никога не е съществувал за първи път видях в един от епизодите на "Женени с деца" и, честно казано, тогава ми беше мааалко по-интересно. Но в произведението, родило оригиналната идея, имаше нещо друго. Героите бяха толкова, толкова реални. Някак.. филмът започва и всичко върви по вода, всички правят това, което трябва, всяко действие с лекота е достигнало максимума си, няма дори фалш във фалшивите мимики и фрази - хората са такива. Сверени, подредени, изписани, нарисувани, правилни, начертани.
Джеймс Стюарт - подобно на солета, но все пак така адекватен .. Е, това е за него. Вероятно ми хареса. И прекрасната Дона Рийд, с прекрасните си черти, прекрасната коса, прекрасните рокли.
Онази музика от 30-те или 40-те, за която нищо не знам, но знам, че би подхождала също толкова прекрасно на някой момент, защото носи традиция и характер.
Пророних няколко сълзи и не съм сигурна защо. Може би защото бях наясно с това, че филмът не е хубав, а просто приятен, но всичките му корени и предвидимост крещяха - "Да, но все пак чувстваш, че е хубав."
Глупав, глупав филм.
Животът не е прекрасен.
А ако все още има TCM и аз я хващах, щях да гледам цяла нощ.
No comments:
Post a Comment