Reflection

Днес миришеше на пролетен дъжд. И на април. И изобщо на тонове спомени за топли дни и далечни мечти - от лятото, от ранната есен, от пролетта..
С две думи - времето беше толкова хубаво и цял ден не успях да спра да му се радвам. Дори ужасната идилия на този малък, сив град ми се стори по-приятна. Небето беше толкова звездно и то не като във всички онези пъти, когато знам, че на другия ден ще е адски студено. Беше прекрасно и ясно, светлините от уличните лампи не бяха дразнещи, аз имах глас, градинките не отблъскваха, а едно от най-най-хубавите неща, които видях, беше една локва. Казаха ми, че харесвам естествената красота. Има ли друга?

Знам, че знам много неща и знам, че за почти всички греша. Отворих импровизирания си дневник от осми клас и се ужасих. От стила, от почерка, от нещата, които са ме интересували. А след това осъзнах, че част от онази моя версия е все така жива и не съм способна да разбера трябва ли да се отърва от нея.
Сигурно се плаша прекалено много от дребни неща. Каквото и да става, страхът е този, който ни препречва пътя така грубо.
Не, аз не отказвам да бъда жертва и всички останали мотивиращи фрази, които да преобърнат всичко на 180 градуса. Колкото и да отказваш и не отказваш, понякога това не се вчита, не важи.

"Животът ти никога не е бил по-ясен, отколкото в този момент".
И така нататък. Виждам къде ли не текстове от песни, разни цитати - думи на "велики" хора, филмови сцени. И какво ли не, и какво ли не. Аз имам достатъчно от тях в главата си и жалкото е, че колкото и да осъзнавам правилността им, не винаги ми помагат. Така че изберете кое и как да ползвате, вместо просто да трупате при купчината с вещи, думи, спомени и хора.
Едно от скорошните ми "просветления" се появи докато подреждах шкафовете и гардероба си. В средата на огромен куп дрехи, какви ли не - блузи, пола, пуловери, дънки, панталони. Черни, червени, розови, лилави, зелени.. И след това шалове, шапки, ръкавици. Неща, които толкова рядко изпълняват функцията си, неща, които толкова рядко ме радват. Но въпреки това, естествено, искам още от тях.
След това стари контролни, бележки, бележчици, хартийки - глупости, глупости, глупости.
И все пак продължавам да пазя 2 зарчета, кутия от Кола Лайт, тестери за парфюми и една сламка. Може би имам проблем. Но въпросът беше това, че е грешно да мислиш, че определено нещо ще те спаси, докато не разбереш наистина какво правиш с него. И докато не се замислиш какво друго ще ти трябва, за да проработи и останалата част от веригата.
Сънувах много, много неща. Едно от тях беше, че хората се целуват само за да усетят вкуса на шоколада.
Днес се случи нещо, което всеки би приел за успех.
Не се радвам.
Искам да кажа още толкова неща. Но се страхувам, че няма да ги подредя. Че все още съм си такава.
А би трябвало да съм смела. Съдбата обичала смелите.