Има едно неписано правило - "Никога не започвай нещо без литър и половина вода."
Днес открих толкова много съвпадения, красота и доказателства, за които да се благодаря.
Задуха вятър и разцепи ледения въздух, донесе капка топлина. Донесе поглед към невидимото. От онези, заради които просто се вглеждаш някъде и ти се струва и вечно, и незабравимо.
Затвори всички други страници и остави само своята. Не трябваше.
Остава и ти, ти, ти, ти...
Замълчете, замълчете.
Не защото аз ви карам.
Не защото коленете слаби изподрах,
а още се изправям, давам.
Не защото искам бавно
да потъна в суетата
или в кръв и найлон съзирам
огъня и красотата.
Не защото имам ореол от думи,
с нежност и лъжа споени,
не защото тайно молех цветовете да текат във мойте вени
Боже, толкова далече стигна цялата история,
толкова съдби преплете
и се сви като магнолия.
Tолкова вълни докоснах,
залезът не ме разчувства.
Нито драмата, и свещ, и восък,
а че нямах избор и те пуснах.
No comments:
Post a Comment