You could have it all - my empire of dirt

За кой ли път днес.. И за кой ли път изобщо започвам.
Освен искреност и малка доза спонтанност, в този стил няма нищо друго. Жалко за което.
Днес намазах около 20 филии с маргарин. И няколко с лютеница. Да готвиш е забавно. Особено, когато хората са доволни.
Да правиш картички също е хубаво. Аз си унищожих зрението през тези три часа, но съм доволна. Обичам да рисувам. И да правя нещо. Стига веднъж да започна.
Май за всичко се иска една добра начална скорост. И после често ти върви.
Един постер стои зад леглото и започва да събира прах. Друг пък е във въображаемия ми списък с неща, които трябва да направя. Годината почти се изниза, а аз все още мисля за списъци и за всички неща, които най-накрая искам да приключа. Не че ще вложа нещо в тях, след като просто бързам да ги зачеркна, не че ще бъда различна след като приключа. Просто се движа по права линия - педантично, скучно, организирано, мислейки си, че чрез това ще внеса ред навсякъде. Пък дали си прочел някоя книга, която те отегчава до скука или не.. Няма голямо значение. Дори е по-хубаво да я захвърлиш, отколкото да се мъчиш над нея, защото "трябва".
С правила е по-лесно. По-рядко може да сбъркаш, защото в мозъка ти се е изградила идеята, че друг вариант няма и е безсмислено да излизаш извън очертанията. Естествено, правилата трябва да са наложени от мнозинство, тествани хиляди пъти и, ако е възможно, да можеш да чуеш ясната им формулировка, за да не сбъркаш някъде някак.
На мен ми се иска да отсявам нужно от ненужно, смислено от безсмислено, глупаво и различно, и да мога сама да си налагам граници. Но не се слушам. А започна ли да обръщам много внимание на заповедническия си глас, се вземам насериозно.
И така отново стигаме до музиката, която не се мъча да си обясня, не й задавам въпроси, просто слушам.
Johnny Cash ми омръзна, продължавам нататък.
Не обичам накъсаността, но да свържа нещо в прозаичен текст ми изглежда като мисията невъзможна.
Не е истина какви глупости могат да те накарат да си зададеш още стотина въпроси или да отговориш на старите по шест пъти по-лош начин.
Може да се случат толкова неща като следствие от нещо просто. Тъжно е, че всички обаче се въртят около нашумялата тенденция през периода. И виждаш всичко бяло, жълто, зелено, etc.
Дори да се опитваш да се откъснеш и да надникнеш в живота по друг начин - трудно ще стане, ако не се появи нова страст. Или нова лудост.

Ако можех да свиря на хармоника, щях да свиря на хармоника.
И ако можех да рисувам прекрасно, щях да рисувам.
Трябва да си поправя картичките.
Нямам време да не ги поправя. Трябва да изправя всичко. Знам, че е невъзможно.
Но, но, но..
Цял ден пиша, а сега две думи не мога да кажа и на всичкото отгоре ми се спи. Надрах си лака, съсипах си очите, счупих си моливите.
Все още ръмжа, дори никой да не пита.