Today was gonna be the day but they'll never throw it back to you
By now you should have somehow realized what you're not to do
Бях права, денят е прекалено дълъг. Днес се оставям на себе си, със слабостите и грешките, безпричинното движение, без посока засилена. С всичко гнило и изгнило, красиво и измъчено, тъмно и въобще с всичко, което имам и някога съм имала. Имам усещането, че мама чака да й помогна с баницата и късметите, но това ще е едно напълно насилено добро, което може да почака още пет минути. Само пет минути. През последните дни не знам как да се спра - не с писането или шума, ами с всичко останало. Да, може да прибавим и писането.
Когато живеех на втория етаж на един блок, дядо ми донесе ягода, а аз я изпуснах. Наказа ме да стоя затворена в една стая за около час. Беше строг. Тогава научих нещо. Не това, което трябва, а че може лесно да изнервиш хората в определен момент. Изнервяла съм хора много пъти след това, но в моментите, когато съм го усещала, съм изпитвала страх и съм се спирала. Онази част от поведението ми, която е в състояние да доведе някого до точка на кипене, съм запзвала за себе си. Всичко това сега ври в мен.
Казвали са ми "Пред мен никога не може да .."
Ами, знаете ли, няма никакво значение. И без това беше лъжа.
Добра съм. Имам един въпрос. Малко неуместно, но. Звуча ли висока?
Както и да е.
Случвало ми се е да наблюдавам някого и да си мисля "Няма как да не му се случи нещо вълнуващо. Защото е такъв човек." Наблюдавайки себе си, няма как да не ми се случи нещо. Защото казах тоооолкова много, толкова, направо се разкъсах от думи и думички, тишина и въздишки.
Наистина станаха неща вътре и вън, просто няма как нещо да не стане. Страх ме е какво би било, но знам, че превърне ли се нещо в страст и лудост, резултат има. Може да е всякакъв. Но има.
Ще ми се да ядях пръст. Да живеех някъде, където е вечно горещо и попивателно влажно.
Искам да мета. Странна мечта. Какво всички други неща, които ми се иска да станат, това не би ме зарадвало, ако не се изменят и други аспекти от всичкото. Но с времето и унасянето.
Химерично. Еклектично.
Противни думи.
Простите неща са най-сложни. Banalities sound different from the bottom and the top of a cupboard.
If you needed love, well then ask for love
"Много е лесно да получиш това, което искаш."
"-Не мисли за това, че нещо трябва да стане.
-Да, знам, но..
-Не мисли :)"
"-Вярваш ли в знаци?
-Не съм влюбена, за да вярвам :)"
"-Той не живее, а се съгласява."
"Понякога съм толкова зает и не ми остава време да говоря за такива прости неща, да мечтая.."
"-Натъжаваш ме.
-Аз съм си такъв.. тъжен отвътре."
"Мечтите трябва да са невъзможни, за да не се разочароваш, когато се сбъднат."
"Закономерностите на живота са толкова нечестни."
"-Хубава чанта.
-Да, но ще се скъса.. :/"
"Толкова добре я познавам, винаги знам за какво се смее."
"Знаеш ли.. Ти си абсурдна."
"-Не искам да се събужда и да си мисли това.
-Ако си го мисли, не те обича."
"-Да, но.. на 4 години. Не разбирам. Как може нещо такова да се случи на 4-годишно дете? Какво толкова лошо може да си направил на 4 години? Как си го заслужил?
-Знаеш ли, тези хора не се питат "Защо?". Няма смисъл от този въпрос."
Видях го с посинено око. Видях го с изгризани нокти. Видях го червен, грейнал в усмивка. Видях го тъжен.
"-Здрасти, како. Какво правиш?
-Спя.
-Ааа. Опитваш се да спиш.
-Мхм."
И станах.
Има още много, много, много. Но тези първи контрастираха.
I want to know what does it feel to care about something passionately..
People find love, people lose it. Everyday somewhere someone takes a conscious decision to destroy someone else.
There are two tragedies in life. One is to lose your heart's desire. Another is to gain it.
People call those little things imperfections. But not, that's the good stuff.
"-Ако трябваше да бъдеш кръст или свещ, какво щеше да бъдеш?
-Ами, сигурно кръст. Защото свещта изгаря, а кръстът е важен и влияе на хората."
You already know, yeah, you already know..
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=150228
Това ме унищожи. Нощ по нощ, число по число.
Един пиян човек, който черпи мен и приятелки с горещ шоколад, говореше адски тихо, а аз се бях превила, за да успея да чуя нещо от казаното, не само от уважение, но главно заради това. Говореше за социализъм, Варшавски договр.. глупости. Беше толкова пиян.
What the caterpillar calls the end of the world, the master calls a butterfly.
- Richard Bach
It isn't necessary to imagine the world ending in fire or ice - there are two other possibilities: one is paperwork, and the other is nostalgia.
- Frank Zappa, 1940 - 1993
Честити последни мигове от времето, което затвориха между един първи и един тридесет и първи. Период като всички останали, в който всеки, като всички останали, се опитва да живее.
No comments:
Post a Comment