Отнесени

*въздишка*

Ех, Коледа мина. Което е хубаво. Но не минаха постоянновъртящите се реклами за най-прекрасното време в годината. Има много по-прекрасни времена, не разбирам защо така са я нарочили тази Коледа. Какво толкова - студ и може би сняг - не че е лошо, но има цели 3 месеца зима. Ако някой желае да е добър, весел и да декорира красиво къщата си, да го прави и през другите дни. А така с Коледа, Нова година, Бъдни вечер и всички очаквания покрай тях най-много хората да си изповръщат червата от прекалено голям ентусиазъм, придружен с количество алкохол.
Големият избор на филми по телевизията обаче е плюс. Също и всички убеждения, залегнали покрай някоя традиция, които може да използваш като оправдание.

Утре ще дават "Дневникът на Бриджит Джоунс". Обичам го. Рене Зелуегър е толкова симпатична. В момента се чувствам в подобно състояние, а може би се вкарах в такова, защото несъзнателно исках. Внимателно подбирам всяка дума и с интерес гледам как пръстите ми прескачат от клавиш на клавиш, постигайки нищо. Мисля, че трябва да си намеря малко по-ползотворно занимание, но, от друга страна, ми омръзна да търся ползотворното. Обиколих къщата със слушалки в ушите, изслушах любимите си, а и някои не чак толкова любими песни хиляда пъти. Не си намирах място доста дълго време и сега ще се наслаждавам на онази фаза, която сте виждали във филмите. Пускане на корени пред телевизора с голяма кутия сладолед, сълзливи филми - пълна деградация. Нямам сладолед, а филмите тази вечер не ми се нравят, но за сметка на това имам компютър и няколко сайта, в които мога да влезна 1212 пъти за 1 минута, въпреки, че съм абсолютно наясно с това, че нищо не се е променило. Коледата малко ме умори.

Иде ми да се обадя на абсолютно непознат и да крещя 30 секунди в слушалката. Интересна идея, но не виждам как ще се осъществи. Вече не бих звъннала на напълно непознат. Дори това, което трябва да кажа, ми засяда на гърлото. Вербално импотентна съм.