27.06.2008 г.
да. ако можех.
да. аз щях
да се превърна в облак прах.
във въздуха горещ да се разпръсна,
човешкото да мога да пропусна.
да се стопя като самотна капка восък,
да се спася от онзи смисъл плосък.
да, ако можех, да, аз щях,
но бягството е като грях.
съпротивление срещу стена,
срещу идея празна, но една.
идеята за кръвообращение,
за болка, щастие, търпение.
за вдишване, издишване
и смях,
който предпазва те от онзи страх.
страхът е болест, чума, краста.
спотайва се във нашата прекрасна,
тъй чиста, непокътната душа,
която се превръща във тъга.
не пиша. не. извирам.
да, боря се, но не намирам.
аз търся силите да спра
да съм робиня на света.
No comments:
Post a Comment