Започни деня с усмивка, "Приятели" и меденка. Колко симпатично начало за един горещ, летен петък. Но без кофеин в края на вечерта, нали така ?
Убива ме всичко, което трябва да направя, а аз дори не започвам. 3-4 есета, 1 куп документи и книга. Ако свърша с поне едно от всички, сигурно нещата ще тръгнат малко по-гладко.
Но пък да слушаш музика също е приятно, поносимо. Говори ми се за разни неща, глупости, смислени, каквото и да е, стига да не е с когото и да е. Ето, знак :)
Но напоследък нищо не помага, дори това че махнах слончето от шията си, въпреки че ме правеше умна. Мхм. Завръщане към познатото и изпитано, а именно една песен. По-добре от писане на глупости на публични места и така нататък. Don't you think ?
Нагло опитвам да постигна нещо с магията на словото и мисълта, съчетани с мелодия на A7X за фон, а резултатът все още не е налице. Но ние сме умни, спокойни, търпеливи и положителни хора. Чувам разни познати лирики в главата си, толкова подходяши за цитиране, но няма да отдам такава чест на преобладаващите чувства в мен. Не съм силна, усещам онова "приятно чувствто на разочарование", дори се чувствам малко лоша, макар че причината е пълна измислица, но все пак.. има някаква усмивка тук някъде и незнайно защо ме озарява.
No comments:
Post a Comment