Всеки ден започва с отчаян опит да спя още малко, но не мога. Обяснение все още търся и се чудя дали се крие в така честата употреба на кофеин. Но се съмнявам. Може би някъде по-дълбоко се крие отговорът на тази загадка, която продължава да ме държи с уморени очи в топлите дни. Тъмнината с цвят на карамел е изкушаваща, но не стига, за да задоволи нуждите ми от почивка и същевременно огромна заетост. Моля ?
Непрестанно се чудя и откривам, че в чуденето няма смисъл, след като няма резултат. Понякога няма нищо по-ефикасно от това да спреш. И да се ослушаш. Да усетиш. Може би тогава наистина разбираш. Усещаш.. Ако има поличби, може би една от тях е да повярваш на вътрешния си глас и да спреш цялата динамика, движение, поток от мисли. Колкото и да мислим и да обясняваме с психологични анализи и термини - дори да е вярно, да е така - няма значение. Защото на повърхността нещата са по-прости. А простите неща са най-сложни. Звучеше хубаво. А сега е истина.
Малка и гланцирана, аромат на нова хартия, прекрасен шрифт и посвещение. А простотата и лекотата на изказа - колкото и банални на моменти - всъщност са малки парченца злато.
Докосване, пренасяне на друго място. Място, където времето е спряло и чуваш само вземането на решения - спокойно, напред към мечтата.. към Личната легенда.
No comments:
Post a Comment