:)

накъде сега ?
страх ме е от пътя, времето, дупките по него
от някои е трудно да излезнеш
и май сега разбирам, че съм била в една прекалено дълго
малко ми е трудно да пиша, просто не знам как
понякога думите не описват това отвътре както трябва, а понякога просто не можем да избягаме от себе си
какво ли не бих дала, за да не съм себе си
поне малко
ако бях друга - да... но тази Весела
тя прекали
и аз не мога повече с нея
аз не искам да съм Тя
защото е асух2ч178%@%!*@&
самосъжалението не е помощ, боже, какво помощ може да е
какво може да промени
какво трябва да направя
както днес, така и сега знам
и да моля на колене
ако получа това, което искам
не трябва да съм такава
не мога да съм такава
съжалявам, ако предизвиквам ортицателна енергия на моя страна
пиша с чувство и отчаяние, с горчива яснота за всичко
трябва да избягам
далече далече далече
защото не мога
кйасгвегдсялакса