За хората, предразсъдъците и писането в последния момент

Не би било уместно да пиша щастливо настроена след купищата отчаяни думи, които изписах преди часове. Но дъждовните дни крият риска човек да смени настроението си около 100 пъти. Или фактът, че съм момиче. Или, най-вероятно, фактът, че съм малка. Което и да е, сега е добре дошло, защото не ми се иска да съм в унисон с мрачното небе. А и 16-ти юли звучи като една обещаваща дата за нещо симпатично, което да се случи и да обърне тъжните настроения наопаки. Интересно, не казах нищо съществено, но все пак ми прави огромно удоволствие да пиша, защото слушам и музика. И тук е частта с предразсъдъците. Докато Ласт.фм-ът ми не работеше аз слушах, но никъде не виждах резултата, не виждах да се трупат песни, да видя към какво съм се ориентирала тези дни и така нататък.. Позьорско. Няма значение дали сега ще слушам 2 или 200 песни, просто след това ще мога да отида и да видя, че съм слушала. Жалко, колко свикнах с поредния порочен Интернет навик. Толкова насила ли трябва да стават нещата, аз обичам музиката, не се ли очаква да я обичам еднакво..
Не говори добре за мен, но поне не се лъжа - сега съм хиляди пъти по-доволна и я усещам хиляди пъти по-дълбоко, където и да отива, каквото и да прави.
Габриел Гарсия Маркес започва да ме изумява. Прекрасни, прекрасни описания. Съжалявам, че вълната от изливащите се думи не се задържа повече в съзнанието ми, за да пресъздам нещо.. Но сега разбирам защо всички говорят така за него. Толкова детайлно и точно описателен, всеки един момент, черта, човек, чувство, идея - всичко е така както трябва пресъздадено, за да може всяка душа да разбере, че е била там, че е видяла. Увлечена в историята, но измъчена от малкия шрифт, с подутото под окото си, с насълзено друго, и с рошава коса, аз съм решена да довърша "Любов по време на холера". И се надявам, наистина, да става все по-добра и накрая да ме впечатли с цялата си мощ.
И така, това е за Маркес. И него подцених в началото. Трябва да мисля малко повече.
Виждам вятъра.. Е, виждам дърветата и как си говорят с него. Може би им разказва много интересни неща, а може би аз просто закъснявам, незнаеща за къде точно, но все пак трябва да се махна оттук.