Време е за приказка. Всички по леглата. Ако ви се спи. Ако искате да чуете приказка в никакъв случай не лягайте, защото ще заспите. Тя е скучна. Като всичко в мен. Но това не ми пречи да разказвам приказки, нали ?
Е, вие не знаете, но аз ще си отговоря задоволително. Не, не пречи.
Това е приказка за нещата - малки и големи, сиви и цветни, интересни и скучни. Или може би претенциозни. Знам, че се очаква да разкажа нещо за любов, но понякога мисля, че трябва да я оставяме да си почине в някой ъгъл. Е, поне се лъжем, че трябва.
Имало едно време една мелодия. Адски странна. Да, тази мелодия не може да бъде описана по друг начин, защото била просто адски странна. Дори някои други мелодии я наричали така. Била трудна за описване. Прекалено прецизно сътворена, плашеща на моменти, след това романтична, а накрая отвеждаща те далеч от всичко земно, неземно.. от всичко и от нищо. Почти като любов, но все пак мелодия. Някои мелодии не я обичали, защото била твърде различна, дори различна не била.. Други смятали, че тя е някакъв вид конкуренция, защото все пак не били прости мелодии и знаели, че различните не винаги са нежелани. Е, за радост на важните, лесносмилаеми мелодии, тази мелодия не била особено търсена. А когато някой я чуел се чувствал или странно, или отегчен. На нашата мелодия не й пукало особено, защото имала себе си, а това й било достатъчно. Или поне така си мислела. Искала да направи някого щастлив със звука си. Но как ? Как като хората се отчайвали от самото й начало и нямали силите да продължат да я слушат. Може би на някое различно място повече същества биха я разбрали, но тук, на Земята, тя се чувствала самотна. Малко я допускали до себе си, на малко позволявала да я докоснат с душата си.
Тогава го видяла. Видяла човека, който пожелала да направи щастлив с всичко, което носи в себе си. Решила да му покаже Космоса, Живота, Любовта, Страха, Удоволствието, Болката, Егоизма.
Защо го заслужил ? Защото бил като нея. Спрял. Времето за него било спряло, но все пак той се опитвал да се движи. Не знаел дали е хубаво или не. Просто вървял някъде - без цел, посока, багаж. Сам със своята тишина.
И знаете ли какво ?
Тръгнала мелодията, носела се по вятъра. Паднала в дупка и никой не я чул.
Не ми се занимава