Simplicity.

времето да напиша нещо истинско дойде. не ме разбирайте погрешно - не съм лъгала изобщо в нищо, от това което поствам тъй често - просто тези изрази ("тъй често", "не особено", "жалко, колко жалко") ми дойдоха в повече.
а въртя една и съща плоча, която е на път толкова да се изтърка ...
сега също ми е трудно да спра, явно това е глупавият ми стил на писане, който разбира се, силно се надявам да стане по-добър
но май не това е целта на този пост
целта на този пост е да отбележа това, което успях да видя, докато се мъчех да се видя отстрани
естествено, пак не е нещо добро и то заради това, че пиша за 3 неща
е, понякога стават 5 или 6
но няколко са в основата на всичко и станах банална дори за себе си
затова трябва и това, което пиша сега да блесне с иновация и да накара всеки, който може да се добере до "творчеството" ми - да забрави
малко е трудно, за мен много, изглежда дори невъзможно, но не е
конкретността би била чудесен ключ, но знаете, да, всеки знае - конкретността понякога е ключ единствено към смях, раздори, болка
въпросите пак са много, а ако си ги задавам сама ще е повторение
но не е ли така по-лесно ?
по-лесно за мен ? мисля, че е, затова, ето - рискувам да се повторя, но с надеждата да направя една по-добра и резултатна втора част
защото винаги трябва да е така
ако не съм по-щастлива, то поне повече човек, по-опитна, по-Vesella
кой знае

- И ето ни, уважаеми зрители, стоим пред огромна врата, заобиколени от облаци, чакащи Луната да се покаже. След броени минути ще можем да се срещнем с Весела и нейната объркана същност - само да се покажат звездите и Луната! Всички го очакваме.

Времето започваше да се смрачава, но лятната нощ оставаше все така тежка и гореща. На 4 км височина всичко е по-различно. Облаците, които бяха пухкави и два, се раздвижиха и направиха място на красивите звезди. Естествено, че бяха красиви - даваха надежда на млади, стари, глупави, умни, хубави и грозни и изобщо - на всеки, който можеше да ги види. Тези, които не можеха, знаеха, че ги има и усещаха трептенето им някъде в себе си.. може би в сърцето си. Но да не задълбаваме в темата за сърцето - тя е много по-обширна и дори светлината, излъчена от една звезда, не може да ни просвети.
Показаха се звездите, много, контрастиращи на черното небе. Нежният летен вятър правеше картината още по-приказна, нищо че беше невидим. Невидимите неща имат толкова голямо значение - всеки, който някога е чувствал истински, може да ви го каже. Но не питайте, по-добре изчакайте.
Луната също беше там - почти пълна - това нужно нещо, което всички чакаха, за да чуят излиянията на един объркан ум.


- Да, мисля, че чувам някакъв шум вътре! Може би идва. Запазете тишина!
Мммда, мога да я видя.. да приближава се..
Ъммм, здравейте!
- Здравейте! Защо са се събрали толкова много хора тук ?
Нещо интересно се е случило ?
- Амиии.. да. Чухме шум. Нещо се счупи и решихме да Ви посетим. И без това не сме говорили от толкова време.
- Да. Ясно. Счупи се желанието ми да се занимавам. С каквото и да било. Но спокойно, това не е огромно разочарование от света. Проблемът съм аз.
- Вие сте проблемът ? Как така ?
- Нещо невъзможно ли има в това аз да съм проблемът ? Винаги съм била. Мисля, че е нормално.
- Може би.. А щом Вие сте проблемът.. всъщност какъв проблем сте ?
- От онези, които не спират да те измъчват и мислиш постоянно за тях. Залъгваш се и мислиш, че не са проблеми, но винаги, винаги знаеш, че са. Най-ужасните.
- Интересно. Щом сте проблем за себе си, каква сте за другите ?
- Проблем съм за себе си, да, следователно за другите не съм. Защото ако бях, със сигурност щях да се разглеждам като нещо по-хубаво от проблем. Не мислите ли ?
- Мисля, че изгубих следата.. Бихте ли повторила.
- Да, бих. Аз съм тиха и учтива, повтарям когато и за когото трябва. А и не ценя времето си, така че.. Искам да кажа, или както винаги - да изкрещя, че съм огромен проблем за себе си, защото съм недоволна. А ако бях нечий проблем, щеше да има някакво значение.. нали знаете.. I'd make a difference.
- Помага ли ви английският ?
- Мхм. Защото доста неща звучат хиляди пъти по-добре на английски, дори вече ми е трудно да ги перефразирам на български. Което не говори добре за мен. Разбира се.
- Не мислите ли, че сме далече от ядрото, същността ?
- Да, далече сме и не знам как ще стигнем. Най-вероятно с ром и телефон, пълен с номера. Но това не е решение. Не трябва да е.
- Какво ви дава ромът? Свобода ?
- Нищета. Ромът не ми дава нищо повече освен 30 мин безпричинен смях. Но ароматът му е опияняващ. Какво значение има, аз не пия ром.
- А може би трябва..
- Не, хората с гордост трябва да се пазят от ром. Но явно моята е толкова развита - дори ромът не може да я сломи. А боли когато не можеш да кажеш, това което те измъчва - дори когато ти влияе нещо като ром.
- Това означава, че Ви терзаят важни неща ?
- Не.. Нищо важно, защото самата аз не съм важна. Означава, че не градя стени, за да видя кой ще ги премине, а за да се защитя. Е, тук трябва да кажа "жалко". Неизбежно е.. :)
- Защо усмивка ?
- Защото е тъжна.
- Всичко ли опира до любов ?
- Почти всичко.
- А кога не всичко опира до любов ?
- Не знам. Когато вече си влюбен и всичко опира до бягство.
- Искате ли да се омъжите ?
- Мхм.
- Да имате деца ?
- Мхм.
- Да обичате ?
- Да.
- А мислите ли, че можете ?
- Съществува един страшен факт, който пренебрегвам, но да.. Аз мисля, почти убедена съм, че просто трябва да си позволя да обикна. След това идва моментът на споделянето и аз разбирам, че съм чакала твърде дълго. И не мога, не мога да обичам тогава.
- А може би просто зависи от човека ?
- Ако е така просто, значи да, мога да обичам. Но не може да е лесно, никога не е.
- Че какво лесно има в това да обичаш ?
- Любовта трябва да е проста. Обичаш и толкова. Аз не съм проста. Което ме прави и неспециална. И сега го разбрах. Защото е хубаво да знаеш, че черното е черно, бялото - бяло. Хубаво е да знаеш такива неща и да можеш просто да усещаш. Да спреш и да усетиш.
- Твърде метафорично, не мислите ли ? Все пак дойдохме тук, сред звездите, за да чуем нещо по-реално и несимволично..
- Аз не съм реална. И не го казвам, за да покажа колко велика съм. Аз живея в измислица, в която всяка болка е изкуство, всяка дума е красива, а всяка глътка фрапе е изречение от история. Научих се да обръщам внимание на обикновените неща. Защото повечето неща около мен са такива. Или защото аз нямам силата да ги направя необикновени..
- Да..?
- Да. Човек променя вижданията си според себе си. И ако не харесва нещо в себе си, често го толерира у другите. А не трябва да е така. Това, че аз съм ужасна не трябва да ме кара да търся ужасни хора. Където отиде усъвършенстването ?
- Това не е важно. Страх Ви е от това, нали? Страх Ви е ?
- Да, страх ме е. Не искам да съм нещо за някого, само защото той е малко. Не искам.
Предполагам разбирате.
- Всички разбират. Защо подценявате хората ? Пак ли някакъв метод да се чувствате по-..?
- По-..?
Може би. Но както и да се чувствам, понякога съм просто уморена. И тогава нищо няма значение.
- Като това изречение, нали ? Не знаете какво и защо пишете, нали ?
- Нали ? Точно, да..
Права сте.
- Защо обичате името си ?
- Защото, когато хората ме наричат така, се виждам в техните очи така както се чувствам.. когато не съм уморена.
- От какво сте уморена ?
- Чакане и нетърпение. Провали. Тишина. Писане дори.
Не знам.
- Мисля, че отново изгубихте част от ценното си време. И отново разваляте очите си ?
- Да, усещам. И от това се уморих. Не го заслужават.
- Оглеждайки се, какво разбирате ?
- Че пиша като всички други, които пишат лигави разкази, които не понасям.
- Какво мразите ?
- Да ме прекъсват. Да ме прекъсват, когато е хубаво. Когато слушам музика, когато чета последна страница на книга, когато пиша такива неща, когато ми се плаче..
- Плаче ли ви се ?
- Отскоро не. Но и да ми се плачеше - някой щеше да влезне. И да убие всичко.
- Ром ?
- Не, фрапето е новият ром.
- Колко ром сте изпила ?
- Около 200 мл, които ме измъчиха достатъчно.
- Само ?
- Аз не пия, просто търся вдъхновение.
- За да се усмихвате ?
- За да дишам.
- Драма ?
- Огромна.
- Болка ?
- Понякога.
- Измислена ?
- Донякъде.
- И какво ?
- Това е моят въпрос.
- И все пак ?
- И все пак - аз съм сложна. И продължавам да се усложнявам. Не мога да избягам от това въпреки че искам.
- Може би няколко ключови думи разрешават целия проблем.
- Да.
- Човек..?
- Да..
- Друго ?
- Недоволство. Песимизъм. Отлагане.
- И докога така ?
- Надявам се още малко.. и край. Но след това ще се появи нещо хубаво. Не знам кое е по-хубавото - да следваш цял живот мечта, която да даде смисъл на живота ти. Постоянно да те мъчи нещо и след като мине да се появи друго. А може би имат нещо общо ?
И къде са изненадите, защо хубавите неща се случват случайно ?
Или и те са в тази конспирация.
- Няма конспирации. Търсете простотата.
- А ако не я открия ?
- Ще страдате. Толкова е просто.


И една звезда падна, но тя бе твърде заета да мисли за себе си, за да я забележи. Жалко.