boredom

понякога по-лесно е с поезия
със думи, рими, с простота
и ако страдах от амнезия
колко щастлива бих била
защото нещо ме оплита
трепери в мен тъй невъзможно
защото тайно те връхлита
нима не мислиш, че е сложно ?
защото пиша глупости отдавна
и музата ми идва бавно
а когато дойде ме оставя
как с нея аз самичка да боравя ?
защото искам да говоря истински
и за неща
неща, които истински са
и сега
защото чувствам мъртво
и май се уморих
защото теб те няма
дали не те изтрих
дали не споменах
за всичките фрапета
изпити бързо, жадно
а кожените канапета
и зимният ми студ
скрит нейде във сърцето
и думите напук
изречени в небето
тук идва краят, идва ли ?
тук всеки знае, знае ли ?
че аз съм толкова обикновена
обречена, проникновена
и може би, да може би съм скучна
но вярвам
ще ме изтърпиш, ще чакаш или ще заспиш
ще бдиш с отворени очи,
ще молиш за докосването ми,
не, ще крещиш