Не знам какво да напиша - ядосана съм. Когато съм ядосана май ме разбират най-добре или просто хората не обичат да се държат добре с тях, или пък трета причина, за която дори не искам да мисля. Естествено, че не може нищо никога да е така както искам да е, естествено, че не може нещо да докаже, че греша и да спра да пиша за тези глупости. Ествествено, сега не мога, ОЧАКВАМ някакъв реванш от живота, съдбата или каквото и е да, което прави тези неща. Защо винаги идеята да преглътнеш гордостта си, да преодолееш всички задръжки, и да си добър, е лоша ? Не го разбирам. Винаги ли трябва да се изкривявам от гордост и измислено пренебрежение, за да съм доволна накрая. Не ми се чака повече, поне не сега, трябва да имам почивки, не мога винаги да съм ужасно, търпелива и ужасно търпелива. Ох, толкова, толкова ме е яд. И ме е яд, защото знам, че под този яд има много по-гротескно и дълбоко чувство, което ще намери място някъде в съзнанието ми и ще дълбае цяла нощ и цял ден.
Не, наистина, защо ли пиша хубави смс-и, гневни постове и какво ли не, а не есето, което трябва да напиша. Толкова съм ядосана, почти на границата на разтроена. АХГР! Винаги съм знаела, че ще стане така, нали ? Песента ми се набива в главата и ми казва колко глупава съм била, за да не забележа очевидните знаци ? И сега какво ? Други такива. НЕ! Очаквам, очаквам, очаквам нещо хубаво да стане!
No comments:
Post a Comment