Идеята не беше тук да пиша за филмите, които гледам, но се случва така, че няма къде другаде в момента.
"Rain Man" имаше лошият късмет да бъде гледан от мен в момент, в който не мога да възприема нищо.. Е, поне първият час от филма. Днес реших да го догледам и сега стоя спокойно-изненадана. Идеята е много добра, сценарият също е хубав. По едно време /може би вината е изцяло моя/ всичко започва да се губи и да изглежда сухо и повтарящо се, но след това, не знам, вероятно заради израстването на героя на Том Круз, а може би заради момента - филмът става удивително просто хубав. Без ефекти, без велика музика, без твърде сантиментални сцени, без невероятни цитати.. Не знам как стана така, че филм, който има само една идея, двама актьори /Дъстин Хофман естествено играе чудесно през цялото време, затова сигурно му обърнах по-малко внимание/ може така, просто ей така, да ми хареса.
Режисурата, цялата кинематография.. наистина не знам какво да кажа, защото нямам впечатления. Единствените неща, които грабнаха вниманието ми бяха идеята, сценария, актьорската игра и този толкова прост начин да видим всичко в едно.
Том Круз, който като малка незнайно защо харесвах, тук беше в точния си неопределен образ - на забързан, припрян, без ясна характеристика, общо взето, донякъде неприятен младеж. И е хубаво да видиш как след час и някакви минути същият човек си остава такъв, но вече го гледаш по много по-различен начин. Бях решила, че Оскарът на Дъстин Хофман е напълно заслужен и Том Круз изобщо не играе добре. Но съм се излъгала. Беше добър и то доста.
А пък филмът.. да :)
No comments:
Post a Comment