без никакъв ред и идея - искам да се оплача
започвам да се замислям много докато пиша, което не трябва да се случва
аз винаги се замислям много, но сега се замислям по друг начин, което не трябва да се случва
но днес няма да се оплаквам от себе си, днес съм почти доволна от себе си :>
искам да се оплача от всички, които ме оставят да стоя в петък, пишеща тук
явно "Любов по време на холера" ще се изниже по-бързо, отколкото очаквах
искам да се оплача и от още няколко неща
всъщност н е лоша идея, видях една таква тема във форум
там хората обясняваха какво ги дразни
аз тук го правя постоянно, но твърде неясно
сега няма да е така
искам да се оплача от вдлъбнатината на леглото, която не знам с колко труд и хляб тати е направил, но е ужасно неудобно, а аз заспах там
искам да се оплача от еднообразието на атмосферата за гледане на филми вкъщи
как ли не си обръщам монитора, как ли не заставам, какво ли не правя
и вече започва да омръзва, а аз обичам, обичам да гледам филми
искам да говоря с хора, с важни хора, и да гледам звездите, но засега е почти невъзможно
искам да се оплача и от това, че някой постоянно се промъква зад гърба ми, докато слушам музика и е ужасно неприятно и спиращо каквото и да е в мен
искам да се оплача от всички хора, които ме търсят, когато аз чакам само един
но май трябва да се радвам, защото без тях определено щях да полудея
пф, мисълта ми не се лее като тази на Гарсия. Пиша изнервено, дъвчеща дъвка, отлагаща разни неща, с лош поглед и безперспективна идея. Много ме е яд най-вече на това + глупавата музика, глупавият албум, който реших да изтегля.

много лошо настроение, но това винаги се случва, когато навън е слънчево, цветно и пълно с хора и капачки Queen's, а аз стоя в тъмна стая с пуснати щори

и така