о, колко малка се чувствам
минавайки покрай теб
оглеждайки мислите ти
вниквайки в теб
прилики май няма
но аз още не знам
че трябва листата да паднат
за да стигна до там
да съблека много блузи
да затворя очи
безсънна да бродя
да знам, че боли
да погълна счупени букви
събрали се в тъжен куб
да танцувам опиянена от радост
да се смея просто напук
да обичам така както виждам
да съм проста ... обикновена
да усещам, любов да приижда
към красотата - нечиста, но земна
различавайки златото свое
аз се чудя и питам се кой е
онзи, който ме кара да пиша
да целувам живота, да дишам
но признавам, аз малка съм
и
всяка празна глътка въздух шепти
че не мога да нарисувам дъга
ако нямам очи за това.