ideasless

няма нищо по-хубаво от носталгични излияния посред нощ. много са приятни и те карат да се чувстваш романтично тъжен, което прави цялата атмосфера малко по-добра. и хубавата, класически сдухваща музика ускорява процеса, но незнайно защо аз не обичам да пиша и да слушам музика. няма нищо по-лошо от това някъде по средата всичко да отмине, да спре.. и да се оставиш по течението, говорещ без да виждаш смисъл. някои хора казват, че във всичко имало смисъл. аз понякога не виждам, въпреки че знам, че е някъде там. но е по-удобно, много по-удобно да спреш, където и да си.. и да дишаш. мъдростта идва, когато не ни е нужна. тази вечер опитах да използвам по някакъв начин мозъка в главата си, за да излезна от една задънена и прекалено банална улица, която измъчваше всички и най-вече мен. но явно в такива моменти не можеш да се справиш с напрежението и усещането, че дори въздухът иска да избяга от натежалата атмосфера.
винаги съм мечтала да се сбъдне, да го разбера и да си го обясня - онова странно чувство на хармония, в което няма въпроси, в което сякаш знаеш всичко
утопия ли е не знам, не знам дали искам да знам, но знам, че всичко това ме плаши. ако има по-висши същества, създания, нещо някак някъде, дали си задават милиони пъти по-сложни въпроси и дали има нещо такова като въпроси, объркванията ми са на всеки километър, при всеки човек, във всеки час. аз се опитвам, наистина, но знам, че не става така. и тогава идва търпението. търпението е добродетел, затова и аз така трудно го усвоявам, но вярвам, че човек се учи, вярвам в хубави неща, дори в любовта. защо вярвам след като пиша за носталгия и объркване, след като едва ли не плача на измислено рамо, след като пубертетът ме тресе с всичка сила..
не знам защо и не искам да знам.
все пак трябва да открия простотата, но не мисля, не го чувствам цяло, трябва да има нещо отвътре, за да харесаш това отвън. и не говоря за хора, а за онова чувсто на повърхностно знание за всичко и всички
ако продължа, мисля че няма да спра.
а пък ако спра, мисля че отново ще съм там.
тук или там, където и да е, дори да съм никаква, копнея да не съм объркана.. поне за миг.