:

нашите думи не са свършили разходката си из всички дебри на душата, всички места, които все още не са наранили.
банално или не, сладникаво или различно - любовта към нещо и страданията след нея не се различават много. сега виждам, поглеждам отгоре или отстрани - че и аз напълних това платно с щрихи за любов - определена, неопределена, споделена, несподелена
и така нататък
не знам дали го заслужи
не знам кога някой зслужава нещо
и как
естествено е, че не знам
какво знам аз
колко пъти съм го казвала
нямам сили
отново
но поне този път май не стоя на едно място
може би, надявам се, опитвам се
защо повярвах на думи, в които не вярва и малко дете
не мога да чакам, знам, че понякога трябва, но е толкова трудно
а трябва, трябва, трябва
за кой ли път аз признавам пред теб, че не мога да бъда сам
безброй години
години наред аз не мога да спра своя бяг
защо повярвах

вярата не се нуждае от причини, аргументи
тя се опира на глупост, проста надежда, блясък в очите
аз вярвам много
как ми помага, помага ли ми
:/
защо повярвах - не знам
не мога да спра да вярвам
като да спра да дишам
не мога да спра да дишам
обичам да дишам
и знам, че още обичам
и мога да обичам
но дали
не знам
защо повярвах ?
за кой ли път...
аз
:/