Sometimes

Една снимка промени вечерта ми и не мога да си обясня как. Разглеждах всички такива красоти, които събирам от знаете-кой-сайт, където е пълно с какви ли не, радващи окото, творения на млади хора, търсещи красотата тук и там. Днес се олях и реших да се запася с мноого красота. Към 3:15, чакаща и губеща време, реших, че сега е моментът да й се насладя, да се нагледам на това, което съм събрала, и очевидно - това, което не мога. Не знам защо изписвам толкова за deviantart, може би защото ме е страх, че в същината на темата няма да мога да кажа нищо. Да, заради това е. Колко добре се познавам.. и колко добре си доказвам обратното. Може би мислите ми са плитки, може би не трябва да ровя в точно тези, може би отговорът е друг, но аз останах зашеметена. Сред преливащи цветове, ярки контрасти, отнасящи те пейзажи, меки и нежни портрети-характери, гротескни рисунки, изкривена модерност, асиметрично съвършенство и какво ли не - аз попаднах на тази снимка и спрях.
Как спрях, защо спрях, исках ли да продължа - не знам. Наистина не знам, но ме удари мълниеносно, нанеси ми огромен удар и сега все още съм в неведение. Достигнах до зачатъци на обяснение след като видях и едно прекрасно есенно дърво, но явно и то нямаше силата да изведе мислите ми до край. Предполагам за тръпка, чувство и емоция не трябва да се търсят обяснения. Предполагам всичко това беше резлутат от много други тръпки, чувства, емоции, снимки, красота. Но явно тази снимка е направена с много, много любов, каквото и да е това, защото стана отправна и аз се чудя..
Тези хора, които рисуват, които улавят момента.. Има толкова много хора, толкова много картини - реални и измислени, и всички те ги пресъздават, за всички тях те значат нещо. Единственото, до което достигнах е: светът се върти.
"...а с него се въртим и ние..."