Какво ли вдъхновява хората да пишат ? А какво ли вдъхновява истинските творци да пишат и има ли такава слепота, която да ми попречи да мисля за другите и какво биха си казали след всяко мое действие ?
Поредният прекрасен ден, който измина така, че да остави следа не за час или два, а мисля си, за година и повече. Да бъда ли благодарна, че нещо ми отваря очите и да се впусна ли в отчаяние и недоволство от обстоятелствата. Мисля, че научих как да се заблуждавам с безпричинен оптимизъм, да си го вкарвам венозно и жадно да поглъщам. Колкото и неправилно да е.. може би.. Може би всеки има нужда от едно такова измислено спасение, което да му помага да преминава през дните почти невредим. И все пак въпросът ми беше какво вдъхновява хората, които пишат за нещата така, че да променят някого? Хората, които постигат нещо, някъде. Аз съм вглъбена и изнервена, прекалено изнервена и трепереща. Не издържам чакането, не понасям, когато всичко се случва бавно и мразя, когато виждам, че губя нещо. Не, просто не издържам, дори сега усещам как се държа на малкото търпение, което притежавам.. не мога, не мога, не мога. Мразя да чувам шум зад себе си, да знам, че нещо лошо ще стане и да не мога да направя нещо. Къде загубих надеждата и трябва ли ми такава ? Не, наистина, мисля, че ще екслоадирам.
1 comment:
Как изобщо може да мислиш, че оптимизмът е излишен? Черпи с пълни шепи, докато изворът не пресъхне. :)
Post a Comment