Много искам да напиша нещо, не само защото инициативата да дочета всичко, което започнах, е твърде тежка за поемане, а и защото на фона на бездействието ми звучи "Психо" от 98-ма. За мен това не променя факта, че ще се вкарвам в хиляда и двеста паранои и ще треперя, когато видя сянка, играеща по прозореца. Цяла нощ няма да заспя, дори клепачите ми да се изкривят от умората на една необикновено нервна събота.
Има и още, но е твърде светло и просто няма смисъл да насилиш думите да тичат пред теб, дори когато искаш да разкажеш за черно петно в тъмнината и как човек се разкъсва между всичко, което може да бъде, за да бъде в крайна сметка едно нищо.
Мда, това звучи като мен.
No comments:
Post a Comment