Ако Малкият Принц не беше умрял, книгата може би щеше да бъде втората любима на манекенките след "Алхимикът". Нямам нищо, нищо, наистина нищо против "Малкият принц". Обичам я, много. Първия път, след като я прочетох, просто я затворих и започнах да плача.
Но това, че тя е хубава, не прави останалите книги лоши. Някак идеалистичното и сведено до абстрактна простота и алегория е много осъждано и подценявано от хората. Или защото всичко е казано с пет думи и не би могло да е толкова лесно, или защото се водят по тенденцията да осмиват този тип книги. Което и да е, съветвам ви първо да помислите без предразсъдъци, ако е възможно.
И не създавайте нов писък на модата в критиката - да харесвате всичко, което е било обект на присмех/подигравка. Може пък да е заслужено.
Тааа, както и да е.
Просто като отговор на въпросите ми по-долу "Трябва ли да спра? И аз ли съм от онези, които.... .. ...?" и т.н., един уърд документ ми напомни за себе си. Реших да прочета 20 страници, изписани с нормален, видим шрифт. По-точно - на 20 безполезни листа от едната страна напечатах "Джонатан Ливингстън Чайката" и я прочетох. Едва ли бих могла със сигурност да кажа, че това е книга, вземайки предвид, че е закрепена чрез телбод.. Но беше от онези "impossible is nothing" творби, в които фигурират Понятия с Главни букви, никакви граници и идеалистична насоченост. От една страна, докато четеш, може да откриеш много от собствените си опити - падания и ставания. От друга, след като я затвориш, се изпарява от съзнанието ти, както се изпарява водата от съда с липов чай в стаята ми. И подозирам, че хората съзнателно пускат съдържанието й да отлети, защото знаят, че това не е "Малкият принц", дори "Алхимикът" не е, а толкова ясно, кратко и просто няма възможност да бъде.
Много по-удобно и лесно е да си разочарован и да си циник. Не пропагандирам вечна вяра или пък борба за Съвършенство. Не казвам, че, ние, хората, сме безкрайни същества и сме способни на Всичко, защото сме Свободни.
Тц. Аз доста често прибягвам до краткия изказ на яда, неразбирането и наполовина прекратените опити. Сравнявам всеки процес с еволюцията и се убеждавам в много нисши теории. Но си мисля, че може малко повече. След това още малко. И отново. Винаги има "отвъд" и след като някой има правото да потвърди обратното и да убеждава всички във вечната несправедливост, то трябва да има друг /равен по големина.. .. физика/, който да убеди хората в противоположното.
Твърде неясната ми мисъл е, че всичко, което ни влияе и манипулира, е измислено от хора, а те като цяло са еднакви. Вярно е, че някои достигат къде-къде по-отвъд, но все пак човек сам определя границите си. Не ми се иска в този живот някой, който прекалено дълбоко е като мен, да ме кара да бъда или да не бъда. Всеки може, стига да има глас.
Това май нямаше никакво значение.
Трябва да прочета 2-килограмовите си книги, с тези не се получава.
Все пак..
"Цялото ви тяло, от крайчеца на едното крило до крайчеца на другото - казваше им Джонатан друг път, - не е нищо друго, освен самата ви мисъл, изразена във форма, която можете да видите. Разкъсате ли оковите на мисълта си, вие ще разкъсате и оковите на тялото си..."
Струва ми се, че това е така. :>
П.С. Съжалявам за "Малкият принц". Там няма Големи Възможности, просто истина и меланхолия.
No comments:
Post a Comment