Обществото на младите поети

Ако имате огромна плюшена гъсеница, която има две малки плюшени гъсенички и всички те си имат корони, вече знаете, че и аз имам такава.
Казва се Кралица Сали и е една сбъдната мечта с четири години закъснение.
Преди четири години, в деня преди класното по алгебра, аз и съученички бяхме излезнали, за да купим коледна украса за училище. Тогава, в една наблъскана с какво ли не, уютна книжарница, видях моята плюшена гъсеница. Танцуваше, след като я натиснеш. Беше жееестока!
Никога не са ми купували плюшени играчки. Може би не приличам на човек, който обича плюшени играчки.
Но хората си приличат болезнено много и липсата на плюшени играчки седна унило на ръба на детското в сърцето ми и заби поглед в земята /или пък в аортата/.
Вече имам дебела, дълга и доста голяма гъсеница. И то с корона.
Мисля, че се наситих на меки, шарени животинки, които с една дума поставят хиляди под общ знаменател - Момиче.
Как така никой не забеляза, че съм човек, който иска нещо плюшено през цялото това време?
Явно не съм прозрачна.


В блоговете на розовите пъпки и истории на хлапета, хромозомите нямат значение. Или поне така изглежда. Момичетата са момчета, момчетата са момичета, или просто всички са всичко. Представям си детска рисунка, изобразяваща дъга, под която черни, бели, жълти и всякакви други деца са се хванали за ръце, озаряващи със смешно нарисуваните си чисти усмивки.
Но "някои неща не се променят".
Ако днес имаш гъсеница, върху която да се облегнеш, докато светът е седнал пред телевизора с пуканки и злобно се забавлява с комедията на твоя живот, то утре той ще бъде много по-язвителен и може би ще си купи билет за шоуто на живо. Никой няма да търпи невинните вадички по бялата кожа, защото имаш вкус за думи и знаеш как да ги съчетаеш в опитите си за бягство.
Момчетата са момчета, а момичетата са момичета.
Ако момчетата пишат стихове, те са просто романтични. Ако момичетата си играят с колички, те не спират да са момичета.
Аз съм зеленото от "Зелено и розово", аз съм киселото или горчивото от вкусовете. Аз съм физика от "физика и химия" и аз съм усмивката от "усмивка и смях".
Но ако някой дойде ненадейно и ми подари розов шал или млечен шоколад, ако ми обясни емоция с химия и ме разсмее - аз няма да остана безразлична.
Ще го сънувам и ще го търся, когато сцената ми остане без декор. Ще искам да се върне, когато знам всичките си монолози наизуст. Ще искам да го събудя, когато сънувам кошмари. Нищо, че една огромна плюшена гъсеница с корона винаги ще е до мен.
Аз пак ще си вися с кръстчето надолу. Биология.