...как иначе...

Every feeling that I get
But I haven't missed you yet
Only when I stop to think about it

Ако някой browse-ва в Гуугъл тази част от тази песен, нищо чудно някога да ме открие. Но не вярвам.

Когато започнеш да оставяш натрапчивите мисли да се спрат за секунда, да разберат, че са нежелани и да си тръгнат, може много лесно да свикнеш да го правиш и занапред.

Only when I stop to think about it
Една рижава, дебела котка се качи на перваза на прозореца и избяга. Като огромно, плъзгащо се меко кълбо от косми.

-Какъв цвят е снежинката?
-Прозрачна..?
-Не се лигави, де.
-Бяла.
-Добре. А какъв цвят е снегът?
-Бял.
-А какво пие кравата?
-Мляко?

:>

Безцветна трябваше да кажа, но както и да е. Да не се поправяме.
Гледам да не забелязвам, че чувствам. А когато не чувствам, гледам да си създавам физически и психически болки. Театър, театър играя сама. Едно чуждо тяло се беше промъкнало в мен и толкова дълго нямах представа, че не съм сама.

Карамелени улици, карамелени пързалки, мирис на пурети и една кофа маслени бои.
Аз съм удобна за онази трудна обич, с която само ще се мъчиш, ще се заблуждаваш, а накрая ще осъзнаеш, че е неопределена и не си струва.