"Нищо."

3 години = 24 дни
Толкова ми бяха нужни, за да направя невероятно голям скок във времето, без да съм си конструирала машина.
Без взривове и други опасни реакции, без искри и пукане, дори без усилие.
Ако отнема много желание и време, за да постигнеш нещо хубаво, то обратният процес изисква същото, само че неговата формула се различава с един минус отпред.
Иначе стойността на действията е еднаква по големина. Но и противоположна по посока.
И желанието покълва и започва да расте от другата страна на съзнанието. Там, където са се скрили всичките най-явни прилики между хората и животните.
Преди 3 години бях в осми клас. Имах дълга, кестенява, къдрава коса. Това ми беше крайно достатъчно. Имах и "идол", който смятах за велик, и заради него не можех да спя през нощта.
Ако сега имах дълга, кестенява, къдрава коса, щях да си играя с къдриците, да ги развалям като използвам пяна за коса. Щях да правя какво ли не с нея. Щях да я реша по 123 пъти на ден.
Когато бях в осми клас, не използвах пяна, не помня дали играех с къдриците си и не ги сресвах по повече от 3 пъти на ден.
Хората се променят.
Ако тогава съм се чувствала свободна да спя по три часа на нощ и да пиша домашните си по математика в междучасията, то сега спя двойно повече, решавам задачи у нас с най-голямо удоволствие. Дори такива, които не трябва да решавам.
Развих такова глупаво чувство за дълг в определени отношения и даже когато няма смисъл нещо да се прави, аз не се оставям и го правя. Подозирам, че зад тази привидна прилежност се крие страхът да не я изгубя. Да не се събудя след три часа сън, защото съм правила нещо откровено глупаво и съм деградирала.
Явно човек не трябва да се сравнява със старите си версии, защото те все още си живеят, нематериализирани, чакащи да се подхлъзнеш, за да използват тялото ти отново.
Но не знаят, че в тяхно отсъствие много нови частици намериха дом тук. И новият им живот ще бъде съвсем различен, дори да се подхлъзна.