You can't stop the rain

-Колко е часът?
-Време да подишаш малко.
-Аз дишам.
-Не дишаш.
-Дишам. Постоянно. Как бих живяла иначе?
-Толкова си бледа, дори очите ти са по-бледи.
-Това е от зимата. Променят цвета си, за да се адаптират.
-Значи през зимата имаш сиви очи?
-Почти. През лятото са сини, а есента стават леко зеленикави.
-Очите са прозорец към душата, нали знаеш?
-А моите се нагаждат към студа и топлината..
-Какво ще правиш с всичко това? Наистина?
-Нямам идея.
-Не, имаш много идеи.
-Идеи на дребно. За днес, за утре, за деня след утре и по-нататък, и по-нататък..
-18:18
-18:18
-Винаги е толкова, винаги виждаш двойни часове.
-Знам.

Нямаш време да избуташ купчината глупости, в която си се заровил, нямаш време да се усмихваш на другите без закъснение, нямаш време да проумееш, че знаеш наизуст причините и последствията, но никога не си разбирал поемата. Нямаш време, защото най-големият ти проблем е, че нямаш време.
Винаги виждам двойни часове, но помня много изнизали се нощи, в които виждах какви ли не очеизваждащи знаци, които всъщност не означаваха нищо. Така ще си спомням и тези 21:21, 17:17, 13:13 и така нататък..
Виждам ги всеки ден в почти всички часове. И е нормално, защото 24 пъти в денонощие цифрите се нагласяват, но тези тук искат да извадят очите ми. Както и да е, истинските знаци са други и сигурно нямам никаква идея как някой ден ще си кажа "Боже, защо не съм забелязала толкова дълго време?".
Закъснявам.