цигулка

"Защо трябва да променяш нещо? Не може ли да оставиш нещата такива, каквито са?"

Червена светлина - проблем.
Никой не иска нещо просто така - неизменно свързано е с цялата атмосфера, която носи със себе си, с малки случки, които ще бъдат възможни, с големи сценарии, с бъдещи спомени, които да споделяме с някой друг, който ще ни кара да мечтаем за съвсем различен филм.

ако можех да премахвам това, което ме дразни, в момента, в който усетя, че ме дразни, щях да съм много по-щастлива
ако можех ясно да разбера, че нещо ме дразни, още в мига, когато някъде дълбоко усетя, че ме дразни
мисля, че знам всичко
дали това ще стане или не
дали има смисъл или не
просто забравям да се заслушам и да разбера това, което усещам
някои хоризонти не крият рай
и го знаем

и аз го знам
колко лесно било - просто знаеш

в момента ми иде да се хвърля някъде, да умра от студ, да затворя очи, за да се стопля, след това да се стопя и да изтека през някоя решетка

толкова непоносимо безчувствена към собственото си падение съм
но въпреки това, с някакво посредствено спокойствие понасям разяждащата сила, която ме дехуманизира
и си мисля, че всичко отминава
но тези моменти се броят някъде и тези моменти, както хубавите, също имат значение
фактът, че си позволявам да не треперя и да не се гърча под собствените сили на съпротивление, ме прави слаба, слаба
не слаба, защото се провалям, а слаба, защото понасям слепотата
без дори да се запитам какво би било да виждаш
...

сега ще се потопя в нещо ново, надяваща се и аз да стана нова
не само музиката е за слушане
усещам присъствието на "трябваше да..", "можеше да.."
клепачите се молят да ги затворя
а аз
аз пилея време